БЕЗКРАЙНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРЕХОД 1989г – 2016г. …?

През далечната 1989г, ноември месец, бившият генсек Тодор Живков беше свален от власт и България тръгна по един дълъг и нескончаем път на преход от комунизъм към демокрация и пазарно стопанство.

Днес, през 2016 година резултатите са следните:

• наследството от социализма, оценено на 150 млр долара е в ръцете на 200 фамилии, свързани по линия на БКП и ДС.

• Няма нито една автентична партия, в която партийните членове, колкото и да са, да избират свободно своите лидери, да редят предизборната листа и пр.

• Всичките министър председатели и почти всички президенти са били агенти или офицери на ДС! Някои вероятно и на КГБ!

• Българските пенсионери имат най-ниските пенсии в ЕС. Българските граждани живеят най-бедно в ЕС.

Най-лошото е обаче, че няма абсолютно никаква светлинка в тунела! Българската държава се превърна в машина за обогатяване на олигархията. Тя успя да стопира зародилата се демокрация през първото десетилетие от прехода, и след 2000 г. неусетно въведе Кремълският политически модел у нас. Един велик вожд, верния му съратник, тяхната грамаданска партия, в която се е вкопчила бюрокрацията, плюс още няколко политически мъничета за цвят в парламента.

В Русия вождът е Путин, съратника Медведев, партията Единна Россия. В България вождът е Борисов, съратника Цветанов, партията е ГЕРБ. Край тях в парламента джафкат социалисти, патриоти, малцинства…

Цялата национална политика е сведена до борба на няколко бизнес и политически кланове за усвояване на държавния бюджет! Поръчките и търговете за милиони и милиарди захранват партийните бизнес кръгове. Реалният бизнес е натикан в ъгъла, слуша и козирува.

Нацията обаче няма достъп до реална информация относно търговете и сключваните от правителствата договори. Всичко се решава на тъмно в полза на „нашите“ бизнесмени. Спусната е тотална информационна завеса върху дейността на институциите и разходваните от тях средства. Но всички политици и бюрократи искат непрекъснато все повече и повече средства за ведомствата си. Дори и с цената на заробващи заеми.

Правителствата пускат все по-големи инфраструктурни програми, безсмислени строителства на публични сгради или безсмислени ремонти. Така по-лесно правилните бизнесмени прибират грандиозни печалби. Средният и дребният бизнес обаче плащат все по-големи данъци, такси, акцизи, мита и пр.

Гражданите прогресивно обедняват, държавата се набълбуква със заеми, олигархията и слугите ѝ прогресивно разбогатяват.

Работещите в публичния сектор, държавни и общински служители се превръщат в отделна социална група, която е тотално подсигурена в пенсионен и здравен аспект и е оставена да прави дребни далавери, за да гласува и подкрепя олигархията. Останалите граждани са превърнати в пасивни наблюдатели на случващото се. Всички опити за недоволство се овладяват информационно или силово.

Налице е „бананова държава“. Абсолютно всичко, абсолютна навсякъде, абсолютно винаги е предмет на далавера! От химикалката и тоалетната хартия в търговете на училищата, до търговете за самолети в армията – всичко е далавера! Правосъдната система охранява модела, а част от служителите ѝ директно участват в далаверите, най-често чрез подставени фирми на роднини. Държавата се е превърнала в постоянен генератор на корупция.

Грамаданската партия ГЕРБ / в България/ прави все по-помпозни конгреси, подобни на тези на БКП от доброто старо време. Малките партийки в парламента ѝ подражават както могат.

Властта представлява де факто съюз на олигархията и бюрокрацията срещу нацията!

Истински, свободни национални политически дебати няма. Гражданите не могат сами да определят най-важните теми, да ги дискутират и да предлагат идеи. Вместо тях това прави елита чрез своите медийни протежета.

Обикновените граждани са изпаднали в маразъм, те не виждат никакъв изход от проваления преход, приемат, че нямат никакви шансове да се преборят с елита, отговорен за това, и се борят единствено на битово ниво за оцеляването си.

Настъпила е нова историческа мини ледникова епоха на формална демокрация. Има политици, има избори, има свобода, но… Олигархията, произлязла от средите на ДС дирижира всичко по един невидим начин.

Нацията е деструктурирана. Библиотекарите управляват дистанционно. Пълна победа за ДС-кланът на… КОЙ?! Ще дойде момент и на поименното им изброяване на тези „герои“ на прехода.

Според някои политолози, българският политически модел ще се срути едва, когато се срути и руският. Може би България и Русия са сиамските близнаци на анти-демокрацията?! Но ако трябва да обобщим, причината е изключително прозаична. В България и Русия преходът протече като бандитско усвояване на наследството от социализма. Елитът изигра обикновените граждани и ги превърна в просяци. Същият елит продължава да източва държавните бюджети. За да няма разследване на случилото се, е въведен модел на формална демокрация чрез дирижирана телевизионна политика. В Русия Путин е на път да се превърне в император, а България е на път да бъде превърната в послушния му придворен шут, назначен да прави циркаджилъци в ЕС. /Развоят на президентските събития от тази година го доказва/

Как се стигна до този отчайващ /поне за момента/ резултат на българския преход? Различни автори и политици дават различни отговори. Но правилният отговор е един: чрез медийно зомбиране.

Как всъщност се „прави политика“ на планетата? По два основни начина. Чрез сила – бой, насилие, кръв, затвор, концлагери и пр. И чрез убеждаване, тоест, чрез подаване и многократно повтаряне на определена информация, докато хората я възприемат като истина, дори и да не е такава! Има и хибриден начин – малко кютек, малко убеждение…

От първите древногръцки полиси /градове-държави/, упражнявали някаква форма на демокрация, убеждаването е ставало устно. Днес бихме казали още „аудио-визуално“. Ораторските умения, стигащи до демагогия, тоест, обещаване на нереалистични, но сладки за плебса неща, са били от голямо значение.

След 15 век печатарската машина на Гутенберг променя световната политика, макар и бавно. Убеждаването се прехвърля в „хартиен формат“. Различните политически идеи са били отпечатвани във вестници, списания или под формата на книги, брошури, листовки, позиви. Печатарските преси поевтиняват през столетията драстично, всеки селски книжар е могъл да произвежда малоформатни вестници или книги. Това позволява на бедните съсловия да се групират около своите лидери, след като са научили, тоест прочели, тезите им.

Националната политика в развитите страни се дефрагментира в полза на онеправданите съсловия. Заради „хартиения формат“ на убеждаването елитите изгубват борбата за съзнанието на простолюдието. Няма как работниците с мизерни надници да прочетат вестника на фабрикантите и банкерите, да им повярват и да гласуват за тях! Те четат книгите и брошурите на своите лидери.

Така е до края на Първата Световна Война. След нея нещата се променят драстично в полза на елитите. Появява се киното. С помощта на популярни кинопрегледи богатите политически лидери и правителства вкарват гражданите в „своя филм“. Неслучайно Ленин заявява, че „комунизмът е електрификация плюс кинефикация“. А през 30-те години Хитлер успява чрез киното и радиото да зомбира почти цялата германска нация да го следва в чудовищните му планове.

След Втората Световна Война нещата отново се променят драстично в полза на елитите. За няколко десетилетия само световната политика се премества в Телевизора. Националните политически дебати се водят там, пресата вече има чисто спомагателна роля. Който овладее информационният поток в телевизиите – той може да пуска непрекъснато своите послания на публиката чрез подставени политолози, и да не пуска тези на опонентите си. Може да продуцира непрекъснато подходящи нему политици и да осмива и плюе „неподходящите“.

В крайна сметка правенето на политика чрез убеждаване се връща на изначалната точка – „аудио-визуален формат“. Телевизиите на елитите проникват всекидневно в домовете и главите на почти сто процента от населението на страните им! Това не е успявала да направи дори и религията през тъмните векове на Инквизицията. В определени случаи чрез телевизиите гражданите могат да бъдат зомбирани буквално за дни и часове до степен да вършат безумия!

Технологията на такъв тип аудио-визуално зомбиране не е нова. Още от древността елитите са използвали вербалната техника на многократните повторения от подходящи лица в подходяща обстановка. Най-често е ставало чре религиозните и образователните институти. Един български учен, Георги Лозанов, преди десетилетия беше създал своя наука, сугестологията, като начин за усвояване на полезни знания в обстановка на „релакс“. Днес тя се счита за „пара-наука“.

Емпирично е установено, че в подходяща обстановка, въздействаща на сетивата, аналитичният дял на мозъка на повечето хора се изключва и те започват да възприемат и запаметяват подаваната им информация механично. Точно това се е случвало в религиозните храмове, където елитът е подавал удобната му информация, съпроводена от песнопения, музика на орган, светлинни ефекти и пр., а простолюдието я възприемало като истина „свише“.

Днес това се случва през Телевизора. И както много други страни на планетата, България е в плен на Телевизора! От началото на прехода досега там се показват главите на двадесетина едни и същи „познавачи“ на политиката – социолози, журналисти, историци. Показват се удобните политици, които в крайна сметка биват избирани. Нацията е подвеждана от фалшиви политически дебати, тя няма как да определи сама дневният им ред, няма как да постави същинските важни въпроси и да им търси някакво решение.

Три големи телевизии – БНТ, Нова Телевизия и БТВ владеят 80% от публиката. Те са най-богати и пускат най-интересните спортни събития, най-интересните филми, сериали, шоу и реалити предавания. Покрай тях подават и „полезната“ за олигархията информация през новинарските емисии или коментарните рубрики и предавания. Останалите телевизии и телевизийки си поделят другите 20% от публиката, но ѝ подават крайно разнообразна и противоречива информация.

Големите телевизии, радиостанции и информационни сайтове обливат непрестанно с позитивна информация вожда и партията му. От 300 часа ефирно време на месец 200 са благоприятни за тях, 50 са негативни за опонентите му, 50 са неутрални за останалите. На годината това прави над 2000 минути „опорни точки“ в полза на властта! Вождът е превърнат в политически гигант без алтернатива. Кой ако не Той?!

Голяма част от гражданите вече изобщо не се доверяват на Телевизора и не гласуват. Те са над половината от всички гласоподаватели. За съжаление, все още не могат да се обединят. Срещу телевизия с вестничета или дипляни не се излиза. Поне засега. Последната възможност остава Мрежата. Истинските граждански дебати и анализи се преместиха там. Затова и вие четете този материал тук.

Рано или късно обаче на всеки фалшив политически модел идва край. Рано или късно обикновените граждани престават да се поддават на хипнозата. Така през вековете религиите спряха да им въздействат, после идеологиите… Ще дойде момент, когато недоволните от прехода ще се обединят дори и без помощта на телевизиите.

Кога и как точно ще стане – дано го разберем в най-скоро време. И да участваме активно в този процес кой както може.

Андон Михайлов

Comments

comments