Как е възможно една нация доброволно да върви след елита, който я е ограбил и продължава да я граби? Доскоро това не се беше случвало в световната история. България обаче направи „пробив“ – 25 години тя върви като хипнотизирана след своите грабители и непрекъснато им дава легитимация на изборите. Българският преход ще бъде разглеждан в бъдеще като един уникален случай в най-новата световна история. Оказа се, че е възможно една нация да бъде тотално зомбирана от своя елит само чрез медиите до степен на пълна политическа безпомощност.
България днес се намира в етапа на формалната демокрация. Това е „детската болест“ на всяка една демокрация. Винаги при установяването на някакъв демократичен модел старите елити са успявали да пробутат на неподготвените избиратели свои протежета на политическата сцена. Тази болест може да продължи десетилетия, докато най-накрая т.н. „гражданско общество“ се събуди и успее чрез автентични партии да формира свой политически елит.
След 25 години преход в България все още няма нито една автентична партия, чиито членове да избират реално своя лидер, своето ръководство, да определят изборните листи, да участват в в създаването на икономическата програма и пр. У нас има два типа партии:
-“one man party” – еднолични партии като ГЕРБ, Атака и пр.
-корпоративни партии – БСП, ДПС, СДС, РБ и пр.
Защо гражданите оставят живота си в ръцете на хора и партии, за които знаят, че ги мамят? Защото това са им внушили медиите: така е било и така ще бъде, нищо не може да се промени, ако не са тези мошеници, ще дойдат други, това е политиката, примирявайте се и толкова…
В началото на новото хилядолетие светът е навлязъл в епохата на „тоталните медии“. Елитите са в състояние да проникнат в съзнанието на почти сто процента от населението с помощта на телевизиите, радиостанциите, пресата, интернет сайтовете. Днес хората просто не могат да се „изключат“ от информационния поток. Всеки нормален човек гледа поне няколко часа на ден телевизия, слуша радио, чете вестници, използва интернет. Дори и да не следи постоянно новините, от останалите предавания, ток-шоута и пр. той получава ако не директни, то индиректни послания. От тях обикновените граждани много трудно могат да се отърсят. На подсъзнателно ниво внушенията на елитите са толкова силни, че от един момент нататък голяма част от гражданите доброволно ги следват . Това състояние на нещата може да се определи като информационно зомбиране. Когато от невръстна възраст до старини на хората се внушават ежедневно и ежечасно определени „истини”, те ги приемат като естествена даденост за своята общност.
В крайна сметка се получава, че който владее информационните потоци през медиите, пресата, Интернет – той може да овладее общественото съзнание и да насочва в изгодна нему посока политиката, за да постигне желаните изборни резултати. След това да насочи финансовите потоци към своите обръчи от фирми, да спечели грандиозни средства, пак да вложи една част в медиите и… така до края на света!
Ето как в условията на демокрация една нация може да бъде превърната в стадо безгласни консуматори и послушни гласоподаватели. Елитът чрез своите медии установява фалшив медийно – информационен модел. Определени теми никога не се разискват, но други непрестанно се натрапват. На хората непрекъснато се подават подходящи политически проекти, подходящи лидери; техните послания и физиономии се въртят до втръсване по телевизиите докато се превърнат в част от „естествения политически пейзаж“. Обикновените хора започват да възприемат като „сериозна политика“ само онова, което виждат от телевизора. Всичко извън него пък започва да им се струва несериозно, аматьорско, незаслужаващо внимание. На изборите те гласуват за познатите им от телевизора „сериозни политици“, независимо какви глупости им обещават или независимо от това, че са доказани крадци и мошеници.
Шансът на обикновените хора да се изплъзнат от влиянието на медиите днес е минимален. Многократните повторения в една приятна, развлекателна обстановка прави посланията буквално хипнотични за зрителите! Този феномен е бил разработван още навремето от един български учен, Георги Лозанов. Преди десетилетия той беше считан за родоначалник на „сугестологията“, наука за ученето в състояние на полу-сън или транс. Имаше даже школа за изучаване на чужди езици по този метод. Днес сугестологията се счита за „пара наука“.
На друго мнение обаче явно са били родните олигарси или поне техните „идеолози“. Феноменът на сугестологията като начин за манипулиране на общественото съзнание е бил осъзнат от тях, затова още в началото на прехода те са се погрижили всички медии, собствениците им, главните редактори и програмните директори да бъдат на тяхно разположение по един или друг начин. Първите няколко години е било достатъчно да държат с досиетата висшите кадри в пресата и националните медии, защото от тях зависи редакционната политика. След узаконяването на частното медийно предприемачество те са се погрижили да създадат свои телевизии, радиостанции, а в впоследствие да купуват или превземат чуждите по-интересни такива. В последните пет години същото важи вече и за интернет сайтове, новинарски агенции и други електронни творения.
Всичко това струва много пари. Наистина много пари! А рекламният пазар не позволява да се връщат вложенията. Тогава как могат да бъдат поддържани медийните империи на олигархията? Чрез заеми, естествено, които не се връщат. Но откъде да бъдат взети? От банка! Ако няма подходяща такава – създава се такава.
Всички ние знаем от злощастния си опит, че родната олигархия има пре-богат опит в правенето на „банки – бушони“! Понеже е отминало времето на десетки такива, достатъчно е една, ама мега банка – бушонка. Речено – сторено. В началото на новото хилядолетие КТБ отива в „правилния“ човек Цветанов. В банката се пренасочват голяма част от парите на държавният бюджет, общините, големите държавни фирми. И големите балъци от богаташите у нас. Така без да развива кой знае каква дейност банката разполага непрекъснато с огромни средства. Цветанов почва да раздава кредити на „правилните“ бизнесмени, като не забравя и себе си, естествено.
Ето как се ражда най-голямата медийната групировка в България на Пеевски и майка му Ирен Кръстева. Тяхната сага също е уникална за световната история. И двамата не са журналисти, писатели, нямат никакви публикации. Днес обаче тяхната империя наброява десетки централни и регионални телевизии, радиостанции, вестници, сайтове! Помежду другото , Пеевски е поработвал и като следовател, да не скучае, а майка му е ръководила спортния тотализатор!
Ето списък с приписваната им собственост:
Телевизии: ТВ7 и Нюз 7 /вече собственост на руснаци?!/, ББТ, The Voice – музикална телевизия, 15% процента от БТВ /невърнат заем от Красимир Гергов към КТБ/.
Радиа: Витоша, Веселина, The Voice, Magic.
Вестници: Уикенд, Шоу, Всеки ден, Телеграф, Монитор, Политика, Новинар, Борба – Велико Търново, Марица – Пловдив, Струма – Благоевград, Черноморски фар – Бургас, Конкурент – Враца, Седмица – Горна Оряховица, Утро – Русе.
Списания: Топ Гиър, Аутобилд, Хелоу, Уикенд за жената, Биограф.
Сайтове: Blitz.bg, Vsekiden.com, Bnews.bg, Monitor.bg, Inews, econ.bg, sporta.bg, get.bg, Livenews.bg .
На Пеевски и майка му са приписвани и няколко национални разпространителски фирми на преса, книги и други неща, сред които и нашумялата „Лафка“. Само наивници могат да вярват, че такава империя е по силите на хора като Пеевски и майка му! Справедливостта изисква да уточним, че има още няколко по-малки медийни империи край други олигарси. Заради всичко това напълно заслужено България заема едно от последните места в света по свобода на словото и печата.
Няма да е пресилено да кажем, че понастоящем от медиите на олигарсите зависи целият обществен, политически и бизнес живот. В политици се превръщат хора без никакви способности, идеи, програми, но показвани на публиката стотици пъти за няколко месеца само! Политическото пространство беше тотално раздробено, в последния парламент влязоха осем партии, при едва петдесет процента избирателна активност. Днес там се разхождат субекти с огромно самочувствие и никакво покритие!
Гражданите се оказаха в условията на демокрация без нито една своя медия. БНТ, която по презумпция трябва да е национална, също е в ръцете на елита. Най-важните въпроси относно бедността, корупцията в държавните институции не могат да бъдат разглеждани сериозно. Примерно, възможно ли е някоя телевизия да направи разследване за имотите, парите, луксозния живот на членовете на Висшия съдебен съвет и техните роднини? Не! Възможно е само да се мрънка, че нещата не са наред, но само толкова.
Последната възможна и наистина свободна трибуна на гражданите е интернет. Затова четете тук този материал. Възможно ли е обаче през интернет да си стигне до обръщане на модела? Да се премине от формална към действителна демокрация? Историята е показала, че ако едно нещо е възможно технически, по някое време то се реализира и практически. Големият въпрос е – за колко време ще се случи? Месеци? Години? Или десетилетия?!
Андон Михайлов
