Всички знаем, че нещата в България са зле, но какво означава това в цифри? Общо 4.5 млн души между 18 и 65г. могат да работят. От тях 2.1 млн през последните години са имали постоянна работа. Над една четвърт от тях – 440 000 души работят в публичния сектор: министерства, агенции, общини. За сведение, в Австрия заетите в публичния сектор са едва 10%, в Гърция са 20%, а Франция е почти колкото нас 25%. Около 800 000 души са имали някаква временна работа или са били на хонорар, изпълнителски договор. Безработните са 450 000 души. Останалите или са по белия свят като икономически емигранти, или статистиката не ги е прихванала. Неофициално се счита, че между 600 – 800 000 души работят или пребивават в чужбина легално или нелегално.
През последните 6 – 7 години бюджетът на държавата беше между 18 – 19 млр лв. От тях за пенсии отиват към 8.1 млр лв, иначе казано, към 45% от всички разходи. Няма друга такава страна на света! Над 3.5 млр лв отиват за заплати в публичния сектор; трудът на хората в него е важен, но не носи принадена стойност, няма печалба за бюджета. Отгоре на всичко те не плащат здравни или пенсионни осигуровки.
Като се прибавят към държавния бюджет и парите за общините и някои други харчове, общият консолидиран бюджет на България е към 32 млр лв. БВП последните години го изчисляват между 75 и 80 млр лв. Месечният вътрешен стокообмен в България пък го изчисляват на 3.5 – 4 млр лв, това са към 90% от пенсиите, заплатите, хонорарите и други доходи на гражданите.
По всякакви средно европейски или световни стандарти ние сме в групата на бедните страни. Има и по-бедни, наистина, но не са членки на ЕС. Лошото обаче предстои. Населението застарява бързо, все по-малко млади хора ще трябва да изработват пенсиите на все повече възрастни хора и да пълнят общата каса, за да има за здравеопазване, социални помощи и пр., и пр. Според някои експерти до десет години пенсионната система ще се сгромоляса, а страната ни ще изпадне в технически фалит и ще трябва да премине на дотации от ЕС, за да може изобщо да функционира.
Има ли изход от този песимистичен, но съвсем реалистичен сценарий? Откъде България може да намери пари в краткосрочен и дългосрочен план?
Вариант първи: изтегля се заем от пет милиарда евро, както предлагат някои политици. С тях се потушава финансовата криза в КТБ /вече е сторено, макар и частично/и се стабилизират бюджетните харчове за половин година напред. След това се тегли нов заем, експертите край Борисов смятат, че догодина ще са нужни още 10 милиарда евро! Правителството на ГЕРБ предвидливо успя да пробута в парламента искане за 8 млр лв с уговорката – при нужда ще се ползват всички пари.
Вариант втори: излиза се от валутния борд и се пуска печатницата на левове в действие, както беше при Жан Виденов. След година – две всички ще бъдем милионери. А после… нов погром на Народното събрание.
Вариант трети: преразглежда се общия консолидиран бюджет. Изчистват се всички не особено важни харчове, където може се намаляват високите заплати в администрацията и се съкращават излишно раздутите щатове. С освободените пари се вдигат най-ниските пенсии, социалните помощи и минималните заплати в публичния сектор. Това ще доведе до увеличение на консумацията на храни, стоки, услуги. То пък ще доведе до увеличаване на ръста на производството, а то до намаляване на безработицата.
Вариант четвърти: държавата пуска някакъв нов, иновативен икономически план за развитие, който гарантира големи печалби и инвестиции в краткосрочен и дългосрочен план на стойност от поне два милиарда евро на година.
За момента изглежда най-вероятен само вариант първи – заем след заем. България вече е тръгнала по този път. Оттук насетне всички правителства ще дърпат по няколко милиарда евро заеми, за да закърпят харчовете си. Вариант втори, излизане от валутния борд никой и не помисля да обсъжда. Вариант трети е неизгоден за политическия, административния и бизнес елит. Ако се преразгледа и ореже консолидирания бюджет, умира далаверата за тях, той носи печалбите на обръчите им от фирми. За да бъде реализиран този вариант трябва да се е родила нова голяма реформаторска партия, която да помете останалите. Такава няма все още…
Възможен ли е вариант четвърти – да бъде пуснат някакъв специален икономически план за развитие, гарантиращ огромни външни инвестиции и печалби?! При това правителство и с този парламент – слабо вероятно. Като да спечелиш шестица от тотото с единичен фиш…
Би могло да се каже, че България е тръгнала към пропастта. Защото пътят на непрекъснатото трупане на заеми води дотам! След десетилетие най-късно държавата ще влезе в състояние на технически фалит, няма да може да обслужва по никакъв начин бюджета и вноските по заемите едновременно. Както Гърция сега. Но дотогава има още време да поживуркат родните политици…
Да му мислят обикновените граждани. Всъщност, те могат ли…?!
Андон Михайлов
