Нови прекроявания и съюзявания се случват винаги в навечерието на война – на голяма война – дори конвенционална
Включвания и излизания от съюзи, унии, пактове… се осъществяват преди война – и то голяма война. Да го кажем открито, на висок глас. От какво се страхуваме? Че ще нарушим „свещения“ принцип на „бащата на перестройката“ Михаил Горбачов: „Паниката е приоритет на подчинените“?
Великобритания има свои сметки за уреждане с „империята на злото“ и при една нова война ще действа различно – но в помощ – на континенталните европейски страни.
Най-големият й жест по време на Втората световна война е, че даде „подслон“ и обществено-политически периметър за изява на полското правителство в изгнание. Континентална Европа и в средата на 30-те години се е опитвала да „успокоява“ и „сдържа“ до последно Хитлер. Но неговата военна машина поглъща Судетите, после Австрия… Европейските правителства мълчат и се преструват на „сдържани“. И едва когато Хитлер и Сталин нападат солидарно Полша от две страни, се досещат, че „ти си следващият“. И точно така се разиграват събитията. С единствената разлика, че в страните от Западна Европа Хитлер управлява чрез колаборационистки правителства. Путин днес копира неговата стратегия и в България – засега!, защото сме част от ЕС и НАТО.
На Стара Европа й е нужна една „Нова Европа“ с нов-стар лидер – Полша, която да обедини около себе си останалите страни от Източна и Централна Европа и – разбира се, подготвена да поеме първа удара на Русия.
Много пъти съм говорил и писал, че първият удар – конвенционален, ще бъде по Беларус. Путин не възнамерява да връща никакви завзети територии – Крим беше само прелюдия, предястието на един исторически нео-лакомник, който поглъща с очи на „наследствен“ хищник богатата трапеза на Европа. .
Ситуацията е много, много тревожна. Неутралитетът ни е закъснял – той е парафиран с примка на шията – фактическата и неотменяна окупация на България от СССР след 9 септември 1944 г.
Включването ни в пакт на страните от „Нова Европа“ по тази основна причина беше изключено.
За обединението на „двете“ Германии, падането на стената и изтеглянето на съветските военни части правителството в Бон и международните финансови институции платиха милиарди долари на Кремъл. Тези огромни средства не са могли да бъдат компенсирани с политически натиск върху Москва, защото съветските войски се намираха на границите със Западна Европа – дислоцирани в Полша /масирано военно присъсътвие/, и по-скромно – в бивша Чехословакия. Но за тези войски у нас цареше пълно мълчание. Според съветските пропагандни клишета тези войски са били „щит” на западните полски територии от апетита на „реваншистка” Германия.
За де-колонизацията на България не беше платено нищо – тоест, всички ние, гражданите или поданиците, платихме колосална, кървава цена за повторната си окупация – защото „на кого ни оставяш, бащице?“, изви на умряло българската „нова класа“ и потърси защита от Москва. И този неин ход доказва, че в самата й същност е скрита и я определя „чуждостта“ й на българското, на суверенността… Аз съм напълно убеден, че „българската“ номенклатура е поискала този „чадър“ – и тъй като предоставянето му е отговаряло напълно на агресивната доктрина на Русия, той й е бил предоставен – под формата на фактическа ре-колонизация на „ново диалектическо стъпало“. Но, източвайки суровини и финансови средства от България, Кремъл е упражнявал и политически натиск – което напълно противоречи на твърденията на комунистическите и ревашистки сили у нас, че с приобщаването си към ЕС и НАТО сме изгубили „необятните руски пазари”. И за жалост е противоположно на политиката на Запада към Русия – да налива огромни средства в нейната стигнала до колапс икономика, но да не упражнява никакъв – или минималистичен – политически натиск. А без него, както вече се убедихме, не е възможно да се „самозароди” нито свободен пазар, нито демократично общество.
Ново прекрояване и нови съюзи винаги се случват непосредствено преди война. Преди голяма война. Дори и тя да е конвенционална. Смъртта обаче никога не е. Тя е извънмерно събитие – поне за генерациите, родени и живели в относителен мир 70 години. Немалък срок – достатъчен да се забрави на биологично и социално равнище грохотът на оръдията и танковете, свистенето на снарядите, бомбардировките, разрушенията, концлагерите, масовите депортации и разстрели, анахроничните зверства на двата тоталитарни режима, изнесли вътрешната си агресия и жестокост към света – за завладяване на „жизнено пространство“, което за завладените е означавало „пространство на смъртта“.
След тази голяма конвенционална война севропейският свят ще се дели на две: на поколение, помнещо мира, и на поколение, помнещо /и разказващо/ войната. Дано второто е по-многобройно.
Но да се върнем към Великобритания. В близко бъдеще тя ще е отчасти икономическа „звезда над схватката“, но не и военна – и това трябва добре да се помни от Москва.
Следващите членове на НАТО ще са Украйна и Грузия. Два „универсални“ ключа към „другата“ Евразия – по степ и море, различна от тази, към която ни тласка с „хибридни“ приклади режимът в Русия.
Добринка Корчева
