В една демократична държава националните дебати в медиите, партиите и парламента трябва да следват гражданските дебати. В една псевдо демократична държава като България националните дебати се определят от олигархията. Всички неудобни за нея теми се свалят от медиите и се заменят с пара-важни теми, шарении, игри, реалити предавания и пр.
Един бърз преглед на големите и богати телевизии като БНТ, БТВ, Нова ТВ и още няколко показва, че новинарските им програми се занимават единствено и само със ставащото в парламента и правителството. Извън тях – пустота. Човек би останал с убеждението, че освен партиите в парламента нищо друго не съществува на политическия небосклон в страната. Така е от няколко години. Тогава внезапно бе дадено като по команда много ефирно време на Реформаторите, ДСБ, ВМРО, България без цензура и те резонно влязоха в парламента.
Подобна е ситуацията и в останалите актуални предавания в тези телевизии. Сутрешните им блокове са станали поредната трибуна на правителствени чиновници и дежурните коментатори от гилдията на Стойчев, Райчев и Божидар Димитров. Извън политиката останалото е шарения и битовизъм до шия плюс безплатни рекламни разговори с личности от „хайлайфа“. Тооест, хора, известни са с това, че са известни. Водещите на тези „хитови“ предавания като Гала от Нова ТВ и К.Евро от БТВ се държат, сякаш се намират друга планета.
Всъщност, това и целта на олигархията – да вкара обикновените хора в една паралелна телевизионна реалност, където всичко е добре, но ще се оправи! Или поне не е толкова зле, както пискат разни гласчета от гражданското подземие. В дирижираните от олигархията телевизии няма да видите никакво предаване на тема как живеят хората с пенсии от по 180 лв и защо изобщо един милион възрастни живеят с по малко от 200 лв на месец, а бивши полковници и генерали от ДС, бивши членове на ЦК на БКП и др. подобни вземат по 700 лв пенсии?!
Сериозни предавания и журналистика се правят все още в малките кабелни телевизии. Но и там водещите са много внимателни и прибягват непрекъснато до алегории и метафори. Вероятно не след дълго и тези по-свободни актуални предавания ще бъдат пребоядисани в актуалния жълто-розов цвят. Много лесно става – сменят се неприятните водещи с нови, алчни и послушни.
Днешният медиен модел е огледален на онзи от последните години режима на Тодор Живков. Хората говореха и обсъждаха помежду си едно, но националните дебати в медиите се водеха в абсолютно обратната посока. Тогава медиите също внушаваха на хората, „че всичко е добре, но ще се оправи“. Все пак част от интелигенцията в края на 80-те години се опита да води паралелни дебати, организирайки разни клубове за демокрация, гласност и пр.
25 години след началото на прехода България е поставена в същата паралелна телевизионна действителност. Няколко души от „библиотекарския кръжок“ определят националните дебати; определят кой да бъде и да не бъде допускан до ефира. Няколко души дирижират в крайна сметка националното съзнание подавайки недостоверна, фризирана информация и много, много дезинформация.
Част от гражданите не са в състояние сами да си съставят вярна преценка за ставащите политически и икономически процеси в страната и се оставят на демагогията на медиите. Те приемат, че макар и да да живеят мизерно, с крайно ниски доходи, явно на национално ниво нещата отиват към подобрение. Зер, строят се пътища, детски градини, някъде даже и заводи… Изобщо, движим се в правилната посока, благодарение на кой?… На Кой! Да гласуваме за него!
Друга част от гражданите /явно вече по-голямата част/ не се хващат на медийното зомбиране, те са в състояние сами да си изградят вярна представа за ставащото в страната. Някои от тях започнаха да се занимават с протести. Други се активизираха в социалните мрежи. Но повечето все още стоят като „кибици“ отстрани и … нищо не правят.
Именно това е най-голямата победа на олигархията. Поне засега. Повечето от недоволните българи да пасуват. Всички усилия на „библиотекарите“ ще бъдат насочени към запазване на това статукво. Баламурниците и заинтересованите ще гласуват по команди отгоре, а останалите дори и да са повече – да пасуват.
Епохата, в която живеем е много интересна. За пръв път в историята на човешката цивилизация елитите на националните общности /разбирай държави/ разполагат с технически възможности да манипулират обикновените хора без прилагане на силови методи. За пръв път те могат да хвърлят посланията си по незабележим, ненатрапчив начин до почти сто процента от жителите на страните си. За пръв път могат да овладеят общественото съзнание дистанционно и да получават желаните политически и бизнес резултати.
България е от страните, паднали в постмодерния телевизионен капан на своя елит. Наричаме го олигархия.
Как да се измъкнем от този капан? Что делать, казано по славянски?!
Андон Михайлов
