Хибридната война не се води само в Украйна – тя отдавна е станала трета световна хибридна война. Всичко се познава в сравнението. И на нас, украинците, като на никой друг това ни е известно най-добре. На всички нас е позната болката от загубите. Да не забравяме, че в Париж също има загуби. Огромни.
Не трябва да упрекваме французите, че ни съветваха да чуем терористите в Донбас. Ние чак сега сме такива дръзки и непримирими. Но самите ние година и половина не можехме да се настроим за война. И дори когато по нашата земя вече бяха започнали да шестват руските окупатори, се самоуспокоявахме и се надявахме, че това ще отмине. Имаше и провалени мобилизации. Във Франция цари мъка. Огромна трагедия даже според мащабите на нашата воюваща страна. Но там цари мир. До вчера.
Не трябва да им напомняме думите, които ни казваха те. За да се събудим, трябваше да загубим Крим, част от Донбас и стотици от най-добрите си синове. Хибридната война се води не само на наша територия – тя отдавна е станала трета световна хибридна война. За да заяви Обама: „Атаките в Париж са атаки срещу цялото човечество, крещящ опит да се тероризира гражданското население”, беше необходима не година и половина война, а само една парижка нощ. И можем да леем сълзи и да кършим ръце от жалост към себе си и от злост към „ситата Европа”, но всичко върви по реда си.
И то се случи. Войната почука на вратата на техния дом. Отведнъж и брутално. Французите ще си направят изводите. И на следващите преговори на Порошенко с Путин ще има вече една друга Европа. Вече най-после разбрала, че зло от такъв мащаб като „империята на злото” с войната, която води срещу нас, не може да бъде локално. В момента силно ме безпокоят два въпроса: откъде се взе информацията, че терористичните актове са дело на „Ислямска държава” и че те са поели отговорността за тях, тъй като никъде освен в руските медии това не се твърди толкова самоуверено и категорично?
Втори въпрос. Ситуацията е възможно най-благоприятната за активизация на бойните действия в Източна Украйна. Вече видяхме струпването на бойна техника. На Европа обаче в близките дни няма да й е до нас. Запазваме спокойствие, почистваме оръжията си, не се поддаваме на паника. Съсредоточено правим това, което правихме последната година и половина – воюваме с агресора. Нищо ново. Война. Да не забравя да припомня: да взривява жилищни блокове в името на своите цели е просто инструмент за Путин. Изпитан, стар, надежден.
Първите страници на френските вестници от 14 ноември: „Ужас“ и „Война в центъра на Париж“.
Роман Доник, блогър
