ЗАЩО СТАЛИН СИ БЛИЖЕ СЛАДОЛЕДА И КАК МЕДВЕДЕВ СЕ ОЗОВА ВЪВ ВЛАДИВОСТОК ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ
Вече е лош тон във възпитана компания да се говори за времето, откакто Б.Б. превъртя часовника с половин час назад. „Времето – това съм аз!“, прокламира премиерът. С което заслужи целокупно да му купим „часовника“ на Салвадор Дали.
Със същите заклинания е „затоплил“ времето – климата в Ленинград и Сталин. В годините на неговото властоброене градът край Нева се окичва с титлата „Северната Венеция“. Но за да се получи „пълно покритие“, не е достигало само едно: климат. И тогава на „бащата на народите“ му хрумва идеята да „затопли“ Ленинград чрез повсеместна и едва ли не „задължителна“ консумация на сладолед. Тя е доказателство, че там е топло като във Венеция, на всички им е жежко и… и леденото изделие е трябвало да се ближе и през зимата. За охлаждане! Дори – най-вече през зимата. Оттогава – от периода на „жить стало лучше, жить стало веселее, товарищи“, датира ужасяващата гледка на щастливо ближещи сладолед при 40 градуса под нулата жители на „Северната Венеция“.
Руският „халиф за час“ Дмитрий Медведев също се разписа в книгата на диктаторските „гонки с Времето“. Плесна с ръце и деветте часови пояса на Русия заживяха по „московското време“, отмервано от кремълските куранти.
Заради това Медведев е единственият човек, разрешил загадката на Перелман от неговата „Забавна физика“: как да се стигне от Москва във Владивосток по същото време.
Все пак едно предупреждение: когато се озове край Тихия океан, да не бърза да се връща в Москва.
Там времето може и да е друго.
А значи – и „климатът“.
