Чешкият национален герой Ян Палах се залива с бензин и се самозапалва на 16 януари 1969 г. на Вацлавския площад в Прага.
Тръгва като горяща факла по улицата, но пада много скоро. Ватман успява да хвърли върху него палтото си и да загаси огъня, но е твърде късно. Двайсетгодишният младеж има 85% изгаряния по тялото си, повечето от трета степен. Три дни по-късно след тежка агония умира на 19 януари 1969 г. в клиника по изгаряния в Прага.
Неговият драматичен протест е срещу нахлуването на войски от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г., които разгромяват Пражката пролет. Неин политически водач е Александър Дубчек (първи секретар на комунистическата партия на Чехословакия), който иска либерални реформи, свобода на словото и многопартийни избори.
Започнала като опит да се построи „социализъм с човешко лице“, Пражката пролет е последният отчаян опит на източноевропейците да се отърват от хватката на Кремъл и от комунистическия режим. Само 7 г. преди това е построена Берлинската стена, а
Европа още помни погрома над унгарските събития от 1956 г., когато Унгария иска напълно да отхвърли социализма, но бунтът също е потушен с кръв с помощта на съветски войски.
Учителят от Днепропетровск Васил Макух е първият самозапалил се в знак на протест срещу национално поробване. На 5 ноември 1968 г. 50-годишният бивш политзатворник от сталинските лагери и баща на две деца пристига в Киев, където се подготвя честването на годишнината от октомврийския преврат. Храбрият украински патриот излиза на главната улица на града – „Хрещатик“, запалва се и, горейки, започва да тича из пълната с хора улица с възгласа: „Да живее свободна Украйна!“. След като успяват да угасят пламъците, Макух е откаран в болницата, където умира след два часа.
„Огненият“ пример на Васил Макух и Ян Палах е последван от самозапалването на правозащитника Иля Рипс – Рига, април, 1969-а, на Ромас Каланта и неговите сподвижници – Литва, май, 1972-ра, на кримския татарин Муса Мамут – 23 юни 1978 г.
След самозапалването на Васил Макух в Украйна се разпространява листовка за неговата героична смърт /властта арестува и осъжда на няколко години затвор за разпространението й Степан Бедрило/. Под впечатлението на саможертвата на Макух през февруари 1969-а, вдигнал плакат с протест против русификацията на Украйна, се опитва да се самозапали и 45-годишният учител от Бердянск, също бивш политзатворник от сталинските лагери и баща на три деца, Николай Бреславский, но го спасяват, за да получи „своите“ две и половина години лагер със строг режим за „антисъветска агитация и пропаганда“.
видео
