Не вярвайте на интелигенцията, тя ще ви предаде! Тези думи са приписвани на ранния Георги Димитров, който безжалостно е критикувал всичко „антинародно и буржоазно”. Един познат, възрастен симпатизант на БСП, бивш професор, ги повтаряше непрекъснато. Който каквото и да кажеше за нечестните политици или бизнесмени, тоя бивш професор обобщаваше – интелигенцията е виновна за всичко, тя ни предаде.
Сега, когато може би сме в края на първия, тарикатския етап на прехода , трябва да се запитаме – може ли нацията да вярва и да разчита на родната интелигенция? Или трябва да се оправя без нея в своето тежко икономическо и политическо битие?
По-скоро второто. За период от двадесет и три години българската интелигенция не успя да се издигне до „омбудсман” на нацията, да се превърне в духовен водач на едно гражданско общество. Не успя да създаде една национална кауза, с която да се съобразяват политици и бизнесмени. Тя се превърна в обслужващ персонал на силните на деня политици, бизнесмени, криминални типове.
България е малък промишлен, земеделски и културен пазар. Отгоре на всичкото и беден, в годините на преход потребителите имаха все по- ограничени средства, консумираха все по-малко. За хората на културата това означаваше едно – мизерия.
Колко писатели могат да се издържат чрез продажба на книгите си? Да си купят жилище, кола? Съвсем малко, единици вероятно.
Колко музиканти могат да се издържат чрез продажба на дискове? Или от концерти? Вероятно двадесет – тридесет души могат да живеят сносно от продажбите и концертите си. И то от поп-фолка!
Същото е положението и при художниците, композиторите, режисьорите, актьорите и пр. Практически в България пряко от пазара се издържат изключително малко хора на културата. Останалите са някъде на заплата или са независими продуценти, творци на свободна практика и чакат да ги потърсят отнякъде. Тоест, българската интелигенция е почти напълно зависима в своите доходи от силните на деня политици, бизнесмени, криминални типове. Ако не влезе в някакви по-тесни отношения с тях е изгубена.
Гладните първоначални години на прехода, когато всички интелектуалци вкупом се вайкаха, отминаха. През последното десетилетие се създадоха безброй вестници, списания, радиостанции, телевизии, отвориха се много работни места. Най-добрите и известните от писателите, певците, журналистите се превърнаха и в доста успешни и богати продуценти. Оформиха се няколко групи медийни вип – муцуни, които прескачат от медия в медия, без да дават кой знае колко качествена продукция, в търсене на пари и слава.
В първата и по-сериозна група са хора, занимаващи се с някакъв вид творчество – писане, музика, театър, но не могат да се прехранват с него успешно, нямат достатъчно продажби или ангажименти. Телевизии обаче бол, обикалят ги, дават интервюта, участват в ток-шоута, игри, реалити и каквото още се сетите. Ако им се усмихне късмета и имат по-здрави контакти със силните на деня, получават тлъсти финансови мръвки, за написването на сценарии, за участието в сериали, реалити предавания.
Другата група е съставена от роднини на известни и богати българи. Обикновено след няколко години във фокуса на медиите заради своите съпрузи, приятели, любовници те стават интересни за тв-продуцентите, защото са разпознаваеми от широката публика. В повечето случаи те нямат необходимото образование и ценз, за да бъдат в „ефира”, но в гонене на рейтинга телевизиите са готови на всичко. Неизвестен, макар и умен и талантлив водещ не им гарантира интереса на публиката. Още повече, че най-интересните за народа теми само се маркират и не се разследват.
Третата и в известен смисъл уникална група вип личности е тази на Златките и Митьо Пищова. Това са манекенки, модели, разни мъже – чудаци, /меко казано/, жадни за слава, без абсолютно никакви умения и способности, без каквото и да са постигнали в живота или в бизнеса. Те са лансирани най-често в раздела телевизионни „майтапи и щуротии”, като евтино и практически безплатно развлечение за зрителите.
Ако обобщим, в България всъщност по-голямата част от национално известната интелигенция е съставена от хора, които са известни… просто, защото са известни. По-голямата част от тях не се издържат от преки продажби на пазара, а от експлоатиране на своята известност. Тоест, писател, който не може да продаде повече от 1000 бройки от книгата си, но успява да докопа поръчка за писане на сценарии по телевизиите за десетки хиляди лева на година. Или певец, който не може да продаде повече от 500 сд-та, но успява да си докара годишно десетки хиляди левове от участия в елитни партита, фестивали, тв-реалити. Нерядко и едните, и другите „захлебват” от спонсориране на техни организации с идеална цел; в тях съвсем законно могат да бъдат наливани огромни суми от банки, фирми, бизнесмени, срещу негласен ангажимент при нужда да „пудрят” имиджа им в обществото.
Изводът: родната интелигенция е зависима в своите доходи от силните на деня политици, държавници, бизнесмени, криминални типове. Ето защо тя никога няма да бъде абсолютно честна и справедлива, а само частично. Тя може успешно да развлича, да разсмива, но не и да казва Истината за прехода. Не и да подсказва някакви решения на проблемите на нацията. Камо ли пък да се явява инициатор на сериозни обществено политически инициативи. Родната интелигенция е нефелна, тя не може да анализира, да генерира полезни национални идеи. Тя носи сериозна вина за неуспеха на досегашния преход.
Какво би се случило ако във Франция, примерно, бе станало известно, че двама съдии от техния ВСС /или подобен такъв орган/ са получили от кмета на Сен Тропе почти безплатни парцели на имената на „жилищно нуждаещата” се дъщеря на единия и на „социално слабата” 80 годишна майка на другия, а впоследствие са ги застроили с по едно „скромно” хотелче? Те моментално биха били отстранени от постовете им, разследвани и уволнени. Хотелите щяха да бъдат отнети, а всичките участници в схемата щяха да бъдат съдени за измама, и злоупотреба със служебното положение. Ако властите пък почнат да шикалкавят, различни обществени организации щяха да излязат на протест, да организират митинги за корупцията в съдебната система. Журналистите пък щяха да почнат да обследват и други съдии за съмнително получени имоти и натрупани мръсни пари. Изобщо, това би се превърнало в страхотен национален обществен, политически и медиен скандал.
В България обаче нищо не се случи. Двамата съдии от ВСС, чиито близки получиха парцели в морския курорт Поморие отново са си съдии и работя по тяхному „честно и справедливо”. Много е вложено в тях, казаха другите съдии, не бива да разпиляваме с лека ръка кадрите си, я едно леко наказанийце, малко намаление на заплатите. После и него отмениха. Имотите не са отнети, социално слабата баба е продала своя хотел на офшорка, а дъщерята доузаконява своя в момента.
Та каква казвате е родната интелигенция?
В коя друга страна интелигенцията не е заета с огромна благотворителна дейност? Но не на „ужким”, колкото те самите да инкасират някой хонорар, а съвсем сериозно и безкористно. Защо родната вип интелигенция не е създала една голяма национална благотворителна организация, която да събира годишно десетки милиони левове с различни начинания? Тези средства да бъдат използвани за създаването на кухни за бедните, за домове за подслоняване на хора в крайна нужда, за медицинска помощ, лекарства, за обгрижване на възрастни самотни хора и пр., и пр.?
Каква казвате е родната интелигенция?
По-принцип в другите страни с благотворителна дейност на национално ниво се занимават църквите. У нас официалните органи на БПЦ се занимават с всичко друго – бизнес, политика, световни етически, медицински и културни проблеми – но не и с бедността. Е, отделни наивни попове се изкушават да се занимават на местно ниво напълно индивидуално с благотворителност, но богатите владици с часовници за по 10 000 евро и лимузини за 100 000 евро са заети с „по-висши” богу угодни дела и нямат време и сили за изпадналите в нужда миряни.
Като страничен, но изключително важен проблем от поведението на родната интелигенция се явява обезверяването на нацията. Тя е наясно, че не може да разчита на нея, че няма кой да я поведе. Накъдето и да е.
Нацията е сама.
И още по-лошо. Младите получават един изключително лош пример. Известен и богат може да се стане и без да напишеш страхотен роман, или издадеш страхотен албум, или да ни направил някакво откритие, или да си развил успешен бизнес. По-скоро обратното, действително известните творци, учени, бизнесмени ги няма на голямата национална телевизионна сцена. Човек може да стане известен дори и да е прост, глупав, грозен, смахнат. Трябва му само късмет и добри връзки с вече известните вип муцуни. Ако дълго се навърташ край тях, може и теб да те огрее славата и да ти дойде парата!
Май наистина е бил прав Димитров, когато е казал – не вярвайте на интелигенцията, тя ще ви предаде.
Но и дори да не го е казал, лъжа ли е?
