Само до преди няколко месеци повечето българи гледаха с насмешка на твърденията, че срещу България се води необявена „хибридна война“ от режима в Кремъл. От няколко седмици обаче нещата коренно се промениха – големите ефирни телевизии, големите информационни сайтове, големите вестници /доколкото ги има все още/ започнаха да бълват еднотипни материали, коментари и анализи в подкрепа на ниския полковник от КГБ. Путин е представян в благоприятна светлина, САЩ в негативна, ЕС в насмешлива, а Турция – в стил „Ну, погоди!“.
И ако телевизиите все пак спазват поне засега някакво приличие, то вестниците и сайтовете, дирижирани от чичо „Кой“ рязко смениха тона спрямо неудобните политици. Първата им голяма жертва стана Радан Кънев, срещу него се изписаха най-гадни и вулгарни небивалици в чисто руски „православен“ маниер. Следващата жертва беше председателят на ВКС Лозан Панов, заради прословутата си реч. Опитаха даже да му спретнат и „спонтанен детско-юношески протест“ типично по Кремълски.
Но случаят с Местан, разигран по класически кагебистски сценарий на свят християнски празник – това вече може да се счита за официално обявяване на открита хибридна война срещу България от страна на Кремъл и нейната агентура тук. От две години Путин всячески се опитва да прави „износ“ на война, с цел да накара демократичния свят да преговаря с него на високо равнище и да му даде писмени гаранции за доживотно оцеляване на личния му режим. Началото бе в Украйна, втората стъпка бе в Сирия, а продължението явно ще бъде в България!
Сценарият на „братушките“ от Кремъл относно Местан беше задействан и реализиран от два сайта – ПИК и БЛИЦ, а пресата и телевизиите просто ги следваха. И двата сайта минават за част от империята на „КОЙ“. Допреди месеци те се оплюваха взаимно „кой е по-по-най“, но отскоро работят колегиално по спуснатите им опорни точки, като често заглавията им почти се припокриват. Първи те обявиха за „завръщането“ на Доган в политиката. После те тиражираха информацията от малък регионален сайт, че Доган се е разсърдил на Местан и го е нахокал на новогодишната среща на ДПС елита. Те пуснаха информацията, че Местан е избягал и се е скрил в турското посолство. Те го набедиха, че е занесъл там важни документи и ДАНС ще го разследва. Те пуснаха веднага анализи и коментари от удобни автори в полза на „визионера“ Доган. Изобщо, те ще бъдат рупора на Кремъл през 2016г.
Президентът Плевнелиев вероятно е бил предупреден от съответните служби и единствено той се осмели наскоро публично да сподели опасенията си, че страната ни е подложена на „външнополитическа хакерска“ атака от Кремъл. Борисов тогава го контрира, че трябва да бъдем внимателни в изказванията относно Русия. Докога обаче официалните власти трябва да скриват истината за ставащото в Русия и за режимът на Путин?! В прав текст казано – Русия е тръгнала по пътя на Северна Корея!
Кратка справка от двата големи сайта Блиц и Пик показва, че те денонощно бълват материали в няколко основни насоки:
– подлите врагове, разрушаващи „руският мир“ – Украйна и Турция.
-силната руска армия и страхотните ѝ оръжия, от които цял свят и най-вече НАТО и САЩ се страхуват. Добре, че Путин не е лош човек, но ако много го дразнят…
– големите военни успехи на Русия в Сирия и възхищението на народите от тях.
– глупавите бюрократи от Брюксел и предстоящият провал или направо казано разпад на ЕС.
– краят на стария световен ред, разбиран като край на двуполюсния международен политически модел и раждането на многополюсния.
Първите четири насоки са стари и изтъркани, но си струва да се анализира последната насока. Какво следва да се разбира под край на „двуполюсния модел“, споменат и от „визионера“ Доган в речта му срещу Местан?
Според всички сериозни, нормални политици страните на планетата се делят на две категории – демократични и недемократични. Според Путин обаче светът е многополюсен, има много видове демокрации. Освен американската и западноевропейската демокрация има, примерно, и Северно Корейска такава, Беларуска, Казахстанска, Азербайджанска, Виетнамска, Иранска, Венецуелска и съответно Руска. В тези страни демокрацията е от малко по-различен тип от „еврогейската“ или „пиндоската – американска“. Там гражданите обичат своите вождове и си ги преизбират доживотно, като им се подчиняват във всичко безпрекословно. Просто, такива са местните обичаи и традиции, защо трябва всички страни на планетата да са под един демократичен калъп? В тези страни действат напълно легитимни правителства и те следва да бъдат уважавани наравно с останалите.
Да – ама не! Демокрацията не е съставно понятие с много променливи; тя е в категорията „абсолютно, моно понятие“, в него не може да се съдържат уговорки или разни допълнения. Демокрацията може да бъде една – истинска. Полу-демокрация, както и полу-човек не съществуват. Няма как страна, в която президентът е пожизнен или се преизбира с тарикатски номера с или без прекъсване, където блогърите и митингуващите се вкарват в затвора, където подрастващите отново влизат в казионни „комсомолски“ и „пионерски“ организации, за да им се промиват мозъците, където националните печалби се източват от шепа приближени на вожда олигарси, където се създават частни, корпоративни пара-военни съединения и пр., и пр. – да бъде определена като „реална демокрация“. Такива страни са в категорията „фалшива, формална демокрация“.
Очаква ни супер-интересна политическа 2016 година. Ако не полудеем напълно от кремълските тролове в телевизиите и сайтовете, и бълваната от тях дезинформация – може би накрая ще потърсим сметка от „Кой“ за случилото се и случващото се в България.
Но преди това интелигенцията трябва да мине през своето голямо обединение в името на националните интереси. Става дума за свободната, а не платената интелигенция…
Андон Михайлов
