Новите генерации, за които името на Людмила Живкова не означава нищо – „звук пустой“, въпреки това усещат на гърба си нейното „всичко“ – „индизацията“ на България.
Като „идеология и практика“.
Най-демоничните демони в индийската философия са демоните на материализма.
Затова, според Людмила Живкова и &, трябва да бъдат подложени на безпощаден „екзорцизъм“ до „победен край“… на народонаселението, тази „низша каста“, която изпада в гладен шок при вида на пръскащите се от изобилие западни магазини.
Затова, „другарки и другари“, нека насаждаме светлия и челен опит на „тъмна Индия“, за да изградим съвършения човек – който не консумира нищо в името на „комунистическото всичко“.
/Едва ли Людмила Живкова се е изразила точно така, но нали е важен „духът“, а не „буквата“/.
След последната визита на Людмила Живкова Индия започва да се насажда у нас с ударни темпове като царевицата по времето на Хрушчов. Открива се специалност индология в Алма Матер, българите дефилират в шестцветни индийски t-shirt-ки, а малкият и големият екран едва побират „слона“, станал само след едно махване на „вълшебната пръчица“ в ръката Людмилина „наш приятел“. Както показа горчивият опит – „сериозно и задълго“.
Всички тези повърхностни атрибути си заминаха, но „индизацията“ остана и не само остана, но се превърна в необявената „икономическа доктрина“ на „преходна“ и „режимна“ България.
В началото на 90-те от затвора беше освободен един от „икономическите гурута“ на късния живковизъм – зам.-министърът на външната търговия и „момче за поръчки“ от „много вътрешния кръг“ на Системата: в икономиката олицетворявана от Андрей Луканов, в идеологията – от Людмила Живкова – полковник Георги Нанев Вутев.
„За последен път се явих на 13-ия конгрес на БКП в НДК в индийски костюм, подарък от един много богат индийски шейх“, разказа тогава Вутев /в частна беседа с автора, но признанието му беше огласено, нали в тези години „гласността“ продължаваше по нисходяща „инерция“/.
И ако моят тогавашен почти младенчески и чистосърдечен смях пред този „маскарад“ и досега си остава недокоснат от „горчивия опит“, следващото „откровение“ на червения „раджа“ вледени „карнавалното настроение“.
„И като бяхме с делегацията в Индия, ни заведоха в една фабрика, където индийчета на 15-16 години цял ден работеха за едно бананче“, продължи да си спомня Вутев и тогава видях в очите му пламъче на радостна алчност или на алчна радост/, а и на лицето му изведнъж беше изгряла блажена усмивка. Същински Василий Блажени!
И аз прозрях, и не успях да се подготвя, защото колкото и да се подготвяме за смъртта, тя винаги ни заварва в не-готовност.
„Едното бананче“ е било още тогава пренесено в България, в нейната икономика и социум, яхнало за прикритие слона и облечено в евтини тишъртки – шестоцветни, като герданите от оцветени стъкълца за туземците.
За „червените раджи“, заграбили „нашето всичко“ в името на „нашето нищо“, бяха останали „бананите“ и „куфарите“, с които тяхното „божество“ Индира Ганди е получавала милиони долари от резидентите на КГБ.
Над тази „индизация“ на България, за да се задържи „сериозно и задълго“, бдят на всички фронтове нейните „жреци“ – зиц работодатели, зиц издатели, зиц мениджъри, зиц културтрегери…
С евростредства и пари от партийни субсидии никнат „центрове за духовно усъвършенстване“ и „източни практики“, които са рупори на „индизацията“ на България 2.0.
Нима най-пресният пример – НДК-гейт, не е пред очите ни, въпреки, че едва ли ще провидим неговите реални мащаби, кастово прикрити от другите „жреци на безправието“ – следствие, прокуратура, съд.
Зиц-управителят на НДК /с отсеченото „Людмила Живкова“/ си е развявал коня или слона, както ви се харесва, без нея, но по „нейному“, „индизирайки“ чрез натрупване на ползи за своята „каста“ и прехвърляне на разходи на народонаселението – политика, упражнявана системно и методично и на много по-високи равнища – например от Владимир Пугин.
Но „индизираните“ продължават да вярват, че „величието“ на една страна е функция на нейната икономическа, културна и нравствена нищета. Какво, че в путинска Русия „индийският банан“ е „импортозаместен“ – той е все същият наследен-модифициран „фрукт“ – новият „биткоин“ на „светлото бъдеще“, към което „четвъртият Путин“ и „четвъртият Бойко Борисов“ ще поведат народонаселенията си.
Изненадани ли сте от вампирския култ към Людмила Живкова – в последния /но, уви, не „последен“/ брой на гланцираната „фабрика за луксозни съдби“ – магазинния „Биограф“, пространна статия ни запознава с „нейния живот и дело“, „смърт и безделие“, след като… След като това издание е било ръководено „отвисоко“, но бдително, от зиц-управителя на НДК, който има едно „тъмно“ , пардон – „светло“ петно в биограф-ията си – пребиваване в българското посолство в Индия.
Но далеч не само той е „пазителят на индийските банани“. Раздавачът на „банановите биткоини“.
Сладкият плод е сладък не по „природа“, а защото го жадуват безумно.
Така е и с горчивия.
Той не е горчив „по природа“, а защото го ненавиждат безумно.
Добринка Корчева
