Владимир Путин с „главния пропагандист“ на режима Михаил Лесин /на заден план/
Предстоят родилни и предсмъртни схватки в медийното пространство – пиар преди „изборите“. Да не го определяме „цветово“. Спомняте ли си преди 12 години битката между „Видео Интернешънъл“ /ВИ/ – руската мега агенция за PR, чийто собственик беше … починалият наскоро при „неясни обстояателства“ – „удари по главата“ според доклада на патоанатомите, в нюйоркски хотел Михаил Лесин, и „Крез“ на Красимир Гергов? Тогава Лесин и съ-владелецът на „Видео Интернешънъл“ /ВИ/ Михаил Маргелов – син на известния съветски /Сталинов/ генерал Виталий Маргелов, офицер от „арабския сектор“ на КГБ и преводач в международния отдел на ЦК на КПСС /и на КГБ преди това от арабски /като Игор Сечин, настоящия супер фаворит на Путин!/, вече бяха поизместени от политическата и икономическата сцена от новия властелин на Русия – В.В.Путин.
Днес бившият съсобственик на „Видео Интернешънъл“ Михаил Маргелов е сенатор в Думата
През 1996 г. Маргелов и Лесин бяха свършили перфектно работата си – преизбирането на Борис Елцин за втори срок при безнадеждни условия. След победата Елцин им се отблагодари и в общия пакет от гаранции за себе си и Семейството, приет от „наследника“ Путин, са били включени и имената на Маргелов и Лесин. Но… животът и бизнесът не стоят на едно място. Докато Елцин е все още енергичен, Путин спазва договорките – Лесин опема ръководството на „Газпром Медия“ – медийната компания на „Газпром“, назначен е и за министър по печата /държавната пропаганда, обслужваща интересите на властта/. След смъртта на Елцин обаче ръцете на Путин и ко са развързани. Гарантът е мъртъв, гаранциите са скъсани! И през 2007-ма, годината, в която Борис Николаевич напусна този свят, започна „вторият срок“ на Путин – и светът видя истинското лице на „Кой сте Вие, мистър Путин?“. Но още през 2004 г. ВИ удари на камък в България и техният генерален пълномощник и представител у нас – тогавашният шеф на БНТ Кирил Гоцев, се раздели с поста си след безславния опит да подпише договор между българската държавна медия и руската пиар структура – частна номинално, но винаги използвана за целите на Властта. /БНТ е неин огледален образ/. Главната задача пред Кремъл тогава в колонията България е била овладяването на медиите чрез „правилните хора и структури“, за да наложат своя кандидат за президент на България – Георги Първанов. Маркелов и Лесин, като най-активните и активно информираните и информиращи „двигатели“ на кампанията на Елцин през 1996 г., вече са били неудобни за Путин и сие.
Кирил Гоцев се раздели с шефския пост в БНТ след проектодоговора с „Видео Интернешънъл“
Затова ВИ е отстранено – и това става именно по време на толкова енигматичното посещение на Кирил Гоцев в Москва – уж за подписване на договор с „Мосфилм“. Но такъм подход е напълно в стила на Кремъл – да се съобщи на играча, че вече не е в играта. И точка. Да се обърне кръгом и да си върви, и да е щастлив, че го прави „на собствен ход“. Защото в това отношение късметът на Михаил Лесин му изневери фатално. „Звездата“ му залязва планомерно на руския бизнес- и политически хоризонт, но – какво закономерно съвпадение!, преди президентските „избори“ в Русия /и в България!/, заляза и от „хоризонта на живота“. Кой е бил най-непочтеният трик на „прдизборните компании“, приложен от тандема Лесин-Маркелов през 1996-а и след това – изпробван още няколко пъти? Дезинформацията за митичната финансова подкрепа на руските олигарси за Борис Елцин и за демокрацията. „Не магнатите плащат, на тях им плащат. Те предоставят на Елцин най-добрите умове и финансират Чубайс /който се запази като ключов играч и при Путин, докато безспорният любимец на Борис Елцин – Борис Немцов, беше застрелян показно пред Кремъл/. Но що се отнася до големите пари, до десетките милиони долари, нужни за преизбирането на Елцин, потокът на парите НЕ Е ОТ ОЛИГАРСИТЕ КЪМ ЕЛЦИН, А ОТ ДЪРЖАВАТА КЪМ ОЛИГАРСИТЕ. Те не използват държавните пари директно. Създаден е таен план, при който получават държавни облигации евтино. Облигациите са продавани на банките на магнатите с голяма отстъпка. Тогава банките могат да ги продават по пазарна цена и да направят бързи пари, които се предполага, че ще вложат в кампанията. Колко от тях са похарчени за Елцин и колко са прибрали в джобовете си, никога няма да узнаем. Подробностите са толкова секретни, че дори години след това много хора продължават да отказват да говорят за това. Един от ръководителите на предизборния щаб признава, че олигарсите не са можели да отделят десетки милиони долари по това време /да се чете – не са искали, шантажирали са вече сериозно болния Елцин да им раздаде следващия резен от пая – б.м./. Вместо това те перат пари, като купуват и продават държавни облигации. Точно как се получават облигациите, е мистерия. Най-вероятният източник на изпрани пари са държавните деноминирани към долара облигации, известни като Минфин, защото ги издава Министерството на финансите. През май 1996 г. министерството издава шестата партида Минфин облигации на стойност 1,75 млрд. долара. Според финансови специалисти надали е било трудно правителството да разпредели част от облигациите сред банки-фаворити“, пише американски журналист. И добавя, че в „схемата има известна елегантност, защото магнатите не източват пари диретно от бюджета“. Когато разменим „Минфин облигации“ с „държавни поръчки“ – всичко си идва на мястото и в българската предизборна схема. Естествено, не забравяме и „чисто“ финансовите механизми – като облигациите, но Милен Велчев и ко вече приложиха този трик по времето на Симеон Сакскобургготски. Той пък, от името на Властта, им се оттблагодари, а сега Кремъл направи всичко възможно да установят акционерен контрол над „Виваком“. Другите играчи – от по-ниските етажи, са ангажирани уж с „бял пиар“. Б.Б. и кликата му очакват „хибридно“ други, наистина активни граждански групи и „просто граждани“ с доказан авторитет и безупречна репутация, да използват подобни „методи“ – които наистина са работещи в полза на обществото и демокрацията, за да ги атакуват като… „черен пиар“ и „кремълски технологии“. Ето, това е основната характеристика на „хибридната война“ – хипервойната – тя придърпва и включва противника в собствената си орбита. И всеки друг документ, представен на обществото от групи, неполучили благословията на режима, ще бъде представян като „опит за дестабилизация и подстрекателство към политическа нестабилност“. Имайки предвид всичко това, вече е „много просто“ да си отговорим на сакралния въпрос: КОЙ е главният „хибрид“ на Кремъл и на интересите на българо-руската олигархия у нас. Има един много прост метод за „отделяне на зърното от плявата“, по който ще ги разпознаете… но той е пиар тайна. Бяла! До последно Б.Б. ще пази кандидат-президентските марионетки в тайна – но и тук личи „кремълското ноу-хау“ – „кулоарна“ информация за евентуалното кандидатиране на Радан Кънев се прокрадна в някои медии веднага след като лидерът на „Яблоко“ Григорий Явлински обяви, че ще се кандидатира за президентския пост /през 1996 г. той не се отказа да го направи и при Елцин/, така че е „постоянна величина“ – „пожизнен претендент“ . „Българският“ национализъм е представен от тандема Николай Марков – Нора Стоичкова, дама, специално „аташирана“ към Волен Сидеров още от „дисидентския“ му период. „Вицето“ на Б.Б. също ще е дама, защото, както се изрази или нарочно „изпусна“ публично един от неговите „медийно-културни стратези“ и крипто олигарси, цитирайки Маргарет Тачър: „Ако искате една работа да се разчуе, поверете я на мъж, ако искате да се свърши – на жена“.
