Неговите книги са ръководство за сурово действие, а не четиво под добродушната светлина на абажура
Така си знаех! Вместо „принципа на любовта“ на Сухомлински – „принципа на превъзпитанието“ ала Макаренко. На „прековаването“, за да се получи умалено копие на „хомо совйетикус“ в целия му трафаретен и застрашителен „блясък“.
И веднага в съзнанието ми изплува картината на злощастния изпит по т.нар. педагогическа психология в Алма Матер. Преподавателката и нейният асистент ни посрещнаха в ранната сутрин с чайник, от който сърбаха подозрително често и без чаши, за да бъде ритуално. За всеки случай, а и заради вроденото при повечето хора чувство за дистанция /в недоразбиращата погнусеност, макар и лека/, се позиционирах, както бихме се изразили днес, на безопасно разстояние от чайника. И от двата артикулиращи все по-завалено „чайници“. Изпитът, така да се каже, беше „изпит“.
Но дори и те се стесняваха някак или по-скоро притесняваха да пропагандират „личността и делата“ на Макаренко и макаренковщината, камо ли да ги венцехвалят. Някак мимоходничеха, някак въртяха очи. Тогава ни беше забавно. Днес усмивките замръзват.
Защото некачествено забравеното старо сега се завръща с премерен, сюрпризиращ и затова мощен „откат“. С дебелашко прокремълско намигване.
В голямата българска книжарница, в която видях „подаръчното“ издание, се сконфузиха от моята реакция. И тя наистина беше остра. Не бяха свикнали на реакция към книги или каквото се разбира под това, сиреч.
Как ли щяха да реагират на превода на един нов наказателно-процесуален кодекс на РФ в частта декриминализиране на побоя над деца, за мен си е терра инкогнита. Пък и откъде да се досещат, че „Книга за родителите“ е било не „книга“ за четене под добродушната светлина на абажура, а ръководство за действие?
На светлинно разстояние съм от мисълта, че срещу подобни сталинистки – или ултрадехуманизиращи пасквили, трябва да бъде задействано омерзителното оръжие, наречено „цензура“. И без това то, макар и ръждясало, още виси на стената и със самото си присъствие прогонва в зародиш „неправилните текстове“.
Затова призовавам децата: събудете се, надигнете се от креватчетата си и захапете за пръста всеки, който се опита да ви „покръства“ с тази книга! Вие сте деца, вие можете да изобретявате и прилагате мигновено какви ли не трикове, за да вразумите и да се защитите. Преди да избягате. Преди да са ви придърпали обратно в „родителските колонии“ на путинизма.
В минилагерите по ваш размер.
Не спете спокойно, деца!
Добринка Корчева
