Във всяка една държава контролът над институциите е от изключително важно значение. Първото ниво на контрол е в самите тях, обикновено това е задължение на отделите на юрист консултите и счетоводството. Те трябва да проверяват договорите, назначенията, търговете и пр. В България, това ниво е чисто формално, всичко, което министри, началник отдели или кметове искат – минава безпроблемно.
Второто ниво на контрол е сметната палата. Тя може да открие неправилно проведени търгове, сключени договори и пр. У нас това ниво действа от време на време, твърде избирателно и по принцип от докладите на сметната палата нищо не следва.
Третото ниво на контрол е Съдебната система. Прокурори и съдии би следвало да получават сигнали от първите две нива, но и те самите могат да се самосезират след материали в пресата, след сигнали на граждани, фирми, партии и др. Понякога наистина го правят, но до присъди никога не се стига. Тоест, и това ниво на контрол не действа у нас.
Като краен резултат – в България действа един изключително порочен корупционен икономически и политически модел. Всичко и навсякъде е корупция! От първия проведен някога търг през 90-те години до ден днешен всички търгове и договори са били далавера за обръчите от фирмите край политиците. Според различни експерти от държавата са източени за 25 години преход суми между 50 и 200 милиарда лева! Това са загуби от неизгодни договори, завишени цени на търговете, неплатени данъци, акцизи, измамно източен ДДС и пр., и пр. Ако държавата беше събрала поне половината от тия пари, сега пенсиите на възрастните поколения щяха да бъдат двойно по-високи. Те щяха да консумират два пъти повече храни, стоки, услуги, а повишеното им потребление щеше да доведе до повишено производство, по-малко безработни и т.н. Ако – но не би!
От десет години насам ЕС непрекъснато повтаря на България – оправете си Съдебната система, тя е от решаващо значение за просперитета ви. Държава с тотално корумпирани институции никога няма да се оправи, парите винаги ще биват източвани от задкулисния елит. Как обаче да стане, като родните партии са в плен на този задкулисен елит?
В съвременната епоха всяка сериозна политика започва и се реализира в медиите. Те обаче са във владение на шепа олигарси. Техните телевизионни, вестникарски и интернет корпорации в последните две години водят буквално една необявена война срещу гражданите. С непрекъсната дезинформация, лъжи, клюки и полу достоверна информация те отвличат вниманието на публиката и превръщат плахите опити за борба с корупцията в балканска комедия. Всички са маскари, ама карай да върви, така е било и така ще бъде, ние някак си да изкараме деня, седмицата, месеца, годината. Краде се, но да има и за нас нещичко…
Само за пример: преди няколко години избухна кратък скандал около продадени апетитни парцели на брега на морето в Поморие на уж „крайно нуждаещите се“ възрастна майка и млада дъщеря на двама съдии от ВСС на символични цени от по три лева на м2. Възрастната 80 годишна майка си построява хотел с неизвестно откъде намерени пари и веднага го продава. А „крайно нуждаещата“ се дъщеричка, също съдия! все още продължава да строи своя. Във всяка друга страна от ЕС /даже и в Румъния/ независимите медии и преса биха вдигнали страхотен скандал и със сигурност замесените в тая безумна далавера биха били осъдени, а хотелите конфискувани. У нас двамата съдии от ВСС бяха наказани с по няколко заплати. Представяте ли си във Франция, кмета на Сен Тропе да извърти тоя номер с роднини на френски висши съдебни магистрати?! Какво щеше да последва?
Ето защо по свобода на словото България справедливо заема едно от последните места в света, близо до Уганда сме! Нацията буквално е в плен на олигархията, нейното най-силно оръжие днес са медиите. Чрез тях, поне за момента, успешно се отклонява вниманието към периферни теми и се спират всякакви атаки към Съдебната система. Защото ако тя бъде реформирана – играта на преход свършва и започва ревизия.
Това обаче е неизбежно. Всички страни членки на ЕС са минали по този очистителен път и са свили корупцията до ниските етажи на изпълнителната власт. През 70-те, 80-те и 90-те години гражданите там успяха да реформират Съдебните си системи и да ги поставят под обществен контрол. Няма как вече висши магистрати или политици да живеят охолно, да демонстрират те и роднините им разкош не според джоба си, и никой да не ги проверява. По-възрастните поколения помнят какво се случи през 90-те години в Италия. Няколко „червени“ съдии и следователи повдигнаха обвинения срещу политическата олигархия и това доведе до сгромолясване на тогавашната корумпирана система.
Чисто технически е въпрос на време и в България да се започне по един или друг начин срива на корумпирания политически и икономически модел. Дали след месеци или години, при всички случаи днешните поколения българи ще го преживеят.
