Във връзка с Кримската криза се повдигнаха разгорещени спорове дали Европа може да преживява без руски газ.
Нека погледнем първо какво е потреблението в Европа за последните 4 години в по-долната таблица, където количествата са дадени в милиарди кубически метра на година (bcma):
газ от 2010 2011 2012 2013 3 годишно
увеличение
вътрешно производство 287 268 262 262 -25
Норвегия по тръба 94 94 104 98 4
Алжир по тръба 34 31 32 29 -5
втечнен газ – LNG 86 87 65 46 -40
Русия по тръби 131 147 150 169 38
други 104 101 97 88 -26
всичко 746 728 710 692 -54
* „Европа“ в случая включва и Турция, Молдова, Швейцария, Албания и бившите Югославси републики. Тези данно са от австрийската Engas, като се считат за едни от най-надеждните и при които количествата на руски газ не са изобщо подценени.
Веднага се вижда един подвеждащ мит, който се разпространява от лобистите на Газпром, че 30% от потребявания природен газ в Европа, дори и над 30% е руски. Към 30% е делът на руския газ само към вноса на газ в Европа, но не и към потреблението тъй като Европа има и значително собствено производство. Дори да включим и Турция в данните, делът на руския газ в потреблението на Европа за периода 2010-2013г е между 21% и 23%. Тъй като Турция през този период потребавя около 45 bcm годишно от които към 26 bcm е внос от Русия, този дял реално е дори под 20%.
Друго внушение, което лобистите на Газпром (както и всички лобисти на природен газ в света) правят е, че потреблението на газ в Европа постоянно се увеличава, като руския газ става изключително търсена стока, около която се върти целия живот на европееца. Вижда се ясно, че само за 3 години потреблението на газ в Европа е паднало, и то без никой да упражнява целенасочен натиск върху него с цели 54 bcma, или средно с 18 bcm на година. Това може и да не е много за Европа (около 8% спад), но е застрашително много за руския внос, тъй като 54 bcma са над 40% от 130 bcma – количеството руски газ за 2010г, или за 2013г при изключен износ за Турция. При положение, че всичкият капацитет на Европа за снабдяване с газ от 2010г е все още жизнен, а се прибавят постоянно и нови възможности едва ли Европа би имала проблем да си набави цялото й необходимо количество газ, след което да се опита да достави газ и до всяка точка която в момента е изключително зависима от руски газ.
Причините за намаленото потребление на природен газ в Европа за последните 3 години са в увеличеното електропроизвоство от ВЕИ и въглища. Трябва да признаем, че статистиките за газ не са много точни и горните данни подлежат на известно съмнение. Но руският внос по-горе също може да е надценен, тъй като според BP за 2012г той е 105 bcma за членките на ЕС, а според горните данни той е по-скоро към 120 bcma. В чувствителното намаление на потреблението на газ може да бъдем обаче почти сигурни, независимо от плановете на много газови компании по света то да се удвои и утрои до 2020-та, 2030-та и така нататък. Ето тук могат да се видят доста точни и надеждни данни за производството на ток от в Европа през последните 4 години. Вижда се как то се срива в почти всички по-големи държави и дори е учудващо, че спадът не е по-голям, тъй като в повечето от тях и особено в по-южните над 80% от потреблението на газ отива за електропроизводство. Новите мощности на ВЕИ наистина изискват често и нови мощности за производство на ток от газ за балансиране, но тъй като традиционното производство на ток от газ в Европа е твърде високо, в крайна сметка мощностите от нови ВЕИ избутват мощностите за електропроизводство на газ с едно бавно, но много твърдо и сигурно темпо. Не е тайна как много европейски и световни производители на ток от газ, все повече се оплакват за рентабилността на централите си които бяха изключително печеливши преди 10 години и надигат глас против субсидиите за ВЕИ. ВЕИ-та обаче излизат вече от етапа си на разработване и успяват в доста райони на света да се преборят за съществуването си и без субсидии. Без да се навлиза в този глобален въпрос, тук може просто да се отбележи, че значителната намалена консумация на газ в Европа е факт и съобразно политическите събития от последните месеци тя ще удари доста тежко Русия.
Каква би била ситуацията ако през 2014г Европа възстанови производството си и вноса си от други държави както през 2010г? Според горната таблица от 131 bcma руски газ, можем да извадим 54.8bcma и 26bcm за Турция и получаваме 50bcm. При допускане, че през 2013г изграждането на ВЕИ мощности не е спряло и техният ток през 2014г ще намали потреблението на газ с още 18 bcm, то на Европа й остава задачата да покрие едва 32 bcma с целенасочени действия.
Производството на ток от въглища в Европа през последните 3 години също е увеличено и това е резултат от взаимосвързаността на всички енергийни ресурси между държавите от целия свят. Все повечето ВЕИ и шистовият газ в САЩ направиха ненужни там много въглища, които потеглиха на конкурентни цени за Европа и Япония. Ускоряването на инсталацията на нови ВЕИ мощности в Европа може би ще отнеме повече от година, но увеличаването на вноса на въглища не е проблем в който и да е момент. Това вероятно ще е достаъчно, но не трябва да се забравя, че в краен случай в Германия има и няколко ядрени реактора в готовност да бъдат пуснати отново.
Еврoпа държи още един много силен коз за замяна на руския внос, който е много силен и може да се приложи още утре – втечнения газ. Капацитетът на терминалите за втечняване на газ в Европа е около 200 bcma. Използваният им капацитет за 2013г е едва 45.7 bcma, което е 23% а за 2010г е 86 bcma което е 43%. До края на 2013г се очакват да влязат и терминалите за прием на газ в Полша (Swinoujscie с капацитет от 5 bcma при потребление на Полша 9 bcma) и в Литва (Klaipeda FSRU с капацитет от 4 bcma, който ще може да задоволява 75% от потреблението и на трите Прибалтийски републики). При това изобщо не е необходимо да се пишат писма до Обама и да се чака САЩ да пусне първия си терминал за втечняване на газ в края на 2015г. В момента втечнен газ се изнася активно в света от следните държави: Qatar, Australia, Indonesia, Algeria, Angola, Nigeria, Brunei. UAE, Egypt, Equatorial Guinea, Trinidad and Tobago, Oman, Malaysia, Peru, Yemen, Norway & Russia. Капацитетът на всички теминали за втечняване на газ в света в края на 2013 година е 407 bcma, като се очаква в края на 2017-та година да достигне 545 bcma. Само Австралия има в момента 3 терминала и строи още 7, като се очаква износът й към 2017г да достигне този на Катар от 100 bcma. Комисарят по енергетиката Гьотингер отбеляза също, че вече газът в Европа може да тече не само от изток на запад, но и обратно от местата където са повечето терминали за прием на втечнен газ.
Трябва да допълним, че след топлата зима и посоянно намаляващата генерация на ток от газ в Европа, хранилищата на газ през пролетта на 2014г са необичайно пълни. Това би осигурило месеци, че дори и година Европа да направи най-краткосрочните реорганизации в газопреносната си мрежа. Не е за пренебрегване и факта, че страни особено като Холандия могат да повишат чувстително собствения си добив кратковременно.
Вероятно при всичките тези мерки трябва да се очаква известно повишение на цената на газа в Европа, както и стъпка назад в преследването на екологичните цели. Спречкването обаче с Русия вече е факт така и така. Русия вече повиши цените на газа си за Украйна почти на $500. Украйна може би ще повиши пък транзитните си такси за да удари руския износ. Ясно е, че Русия би продавала газа си на Европа ако можеше и на тройни цени и Европа би трябвало да я притисне от по-силната си позиция дори за да намали цените си, които и без това са с много висока надценка над разходите за добив и пренос.
Георги Станков
