Кремъл се страхува несравнимо повече от „единния фронт“ на Армения, Азърбайджан и Грузия в региона отколкото от варварството
В края на 80-те години по директива на Кремъл са арестувани и хвърлени в затвора няколко активисти на комитета „Карабах“ – Рафаел Казарян, Бабкен Араркцян и Давид Варданян. Това е един от първите „хибридни“ опити на властта в Москва да попречи на демократизацията на Армения и Азърбайджан и на отделянето им от убийствената прегръдка на руската мечка. Цели 70 години Кремъл налива масло в огъня на старата вражда между двете страни по повод на този район и правата на малцинствата в него, Цели 70 години тръби, че двата народа са врагове. И въглените, които светът мислеше, че отдавна са угаснали и погребани в пепелището, отново „възкръснаха“. Отново районът е „зона на конфликт“, която Кремъл ще „умиротворява“ по своя изпитан начин – разпалвайки още повече конфликта, за да държи в подчинение и двете страни.
Да дискредитира правителствата им – особено след срещата във Вашингтон за ядрените оръжия, в която участваха президентите на двете страни, и да минира пътя им към интеграция със Запада. Да всява хаос и разруха.
Но съветолозите знаят – за разлика от българо-руските телезомбита с изтрита памет, какво се случи в Нагорни Карабах в края на 80-те и посочиха пъклената намеса на ръката на Москва в трагичните събития – Сумгаит, Фергана, кървавото потушаване на мирните протести на ереванското летище „Звартноц“…
„Клането в Сумгаит, убеден е Бабкен Араркцян, се осъзна като акция, организирана от определени кръгове, с цел създаването на т.нар. азърбайджански фактор в арменската политика и в арменското общество. Това е фактор на силата като контрааргумент на нашето демократично движение. Ние не можехме да отговорим със същото и не биваше да го правим. Ала акцията не се ограничи със Сумгаит. последва отравянето на арменци в Масис, събитията в Ходжала, след това масовите погроми на арменци на цялата територия на Азърбайджан“.
Давид Варданян: „Карабахското движение от самото си начало имаше абсолютно демократичен и конституционен характер, основаващ се на конституционния принцип на самоопределение. Затова не бива да се учудваме, че в Армения не последва отговор на Сумгаит“.
Бабкен Араркцян: „Безусловно някои сили искаха да създадат симетрична ситуация в Армения.Ние често говорихме за това на митингите и правихме всичко възможно, за да не се допусне подобна симетрия. Не случайно в Ереван, своего рода център на народното движение, нямаше никакви прояви на агресия към азърбайджанци, докато избухването на ответна вълна от насилие се прояви именно в тези райони, където почти не се провеждаха митинги, където почти не стигаше ехото от демократичните движения“.
Кремълската намеса в римейка на този конфликт позволява на Русия да предотврати набелязващия се на хоризонта „единен фронт“ между Грузия, Армения и Азърбайджан в региона /подобен на „единния фронт“ на балтийските държави/.
Накратко: Москва винаги се е страхувала несравнимо повече от демократизацията на тези страни отколкото от варварството. И пред тях, като пред Молдова, стоят трите главни „Д“: десъветизация/декомунидзация/, деолигархизация, демократизация. Само след такива „очистителни процедури“ те ще станат част от евроатлантическия свят.
Към който „руският мир“ на Путин и ко се отнася с откровена враждебност и пред който дрънка оръжия. Защото този свят е основната преграда пред неговото планетарно безчинство.
Пред неговото варварско „управление“ в Русия, налагано чрез марионетъчни режими и в някои от бившите страни-сателити на „империята на злото“ – днес техни разорени и прогресивно обезлюдяващи се и обезлюдявани колонии.
