Ако реализира „чеченизацията“ на България, то ще получи статуса на „любимото вълче“ на кремълския император
Предлагам да се обяви конкурс за преименуване на Бъфи с някакво „по-човешко“ име. Може и българско.
Отварям скоба: Путин е пословичен с пристрастието си към кучетата и оттук – с желязното изискване за „кучешка вярност“ на олигарсите, силоваците и чиновниците от най-близкото си обкръжение. /Същото се отнася и за „народното мнозинство“/. Пословичен е с това, че когато „не прави приятелство“ със силен и влиятелен западен лидер, предпочита да държи лидерите на другите страни, които по дефиниция не са силни и влиятелни в световната и дори регионалната политика, на „къса каишка“.
Понякога се случва, в пристъп на ярост, да се нахвърли и върху лидер на държава с все още валидна атлантическа мощ, наследена, рзбира се, от славното минало – Франция. В България никой не публикува информация как е дърпал предишния президент на Франция Никола Саркози за вратовръзката и му е крещял. /Източнииик – неиздадените у нас спомени на бившия държавен глава на Франция/. Щом може да си позволи подобно „поведение“ с лидер на влиятелна страна като Франция, какво остава за лидер на страна като България, чието незначително място на световната сцена предопределя и властовия произвол във вътрешната й политика!
Какво е поведението на Путин, когато остане „насаме“ с Б.Б.?
Но дондуковската пиария упорито мълчи за тези срещи – а те несъмнено са се случвали. Но защо е необходимо на Властта да съобщава за тях и за „стила“ на протичането им българското „шаячно мнозинство“?
След разкола в ДПС – по същество – прокарване на нова разделителна линия не между България и Русия – линия, жизнено важна най-после за набелязване, а между мюсюлмани и мюсюлмани в България – и това е „гениалният гросмайсторски ход“ на Москва, следва закономерната „чеченизация“ на България.
Да, тя няма да се превърне в тип средноазиатска република от състава на бившия ССР, а ще се „чеченизира“.
Българо-руската управляваща олигархия и нейните медийни донове и клакьори ще насъскат българските турци едни срещу други – не върхушката на ДПС, а именно обикновените, редовите хора. С помощта на политическия провокатор „кремлевского пошиба“ Ахмед Доган.
Очаквахме изявление на лидера на суверенна България към всички граждани, към турското етническо малцинство – но не, ролята на „баща на нацията“ на този етап явно още не му е спусната от Москва и персонално от суверена на „Кучкарника“. Защото тази роля е негова. Включително и спрямо българската нация.
Спомняте ли си в каква роля се озова новият лидер на разделена на „чеченци срещу чеченци“, а не на на правилното „чеченци срещу руски окупатори“ Чечня Рамзан Кадиров? На „любимото вълче на Путин“.
Някои от т.нар. български лидери още не са дорасли за това „интимизиращо лого“. Още са на стадий „кучета-пазачи“. Искат ли да станат пълнокръвни и пълноценни „вълчета“, ще трябва да се „окървавят“ с много непопулярни мерки и действия – явни и тайни, срещу гражданите, срещу дребния и срединя бизнес, срещу всички инакомислещи и инакопищещи, срещу представителите на опозицията, доколкото ги има и я има, срещу всеки протестант – в услуга на Путин и ко.
Но каквото и да се случи със „светлото малцинство“, което не желае да вие срещу небесните и земните светила, което вече беше принудително разделено от „мнозинството“ в процентно отношение – и това е зловещата демагогия на главния политтехнолог на Кремъл – чеченеца по баща Вячеслав Сурков, автор на квази комплиментарната за това „малцинство“ крилата фраза: „Протестиращите и отхвърлящите режима на Путин в Русия са малцинство, но за сметка на това какво малцинство!“, то помни, че не бива на никаква цена и никога няма да прекрачи тази опасна демаркационна линия, отвъд която няма връщане назад – нито за политиците, нито за гражданите. А тя е: одобрението на противопоставянето на български мюсюлмани срещу български мюсюлмани.
Това „малцинство“ и всички ние имаме общ неприятел и можем да се противопоставяме само на него.
видео
