Динко Господинов: В началото на м. април група позабравени царедворци от отмрялото търговско-политическо дружество НДСВ се опитаха да привлекат отново вниманието към Симеон Втори. Първоначално странната инициатива за „признаване ролята на Симеон Втори“ не получи особен медиен отзвук и мнозина от наблюдателите я възприеха като опит на бившите приближени да окажат психологическа подкрепа на своя някогашен партиен лидер в тежките мигове след кончината на сина му Кардам. Друга част от наблюдателите на политическия живот у нас обаче оцениха това като опит за политическо реанимиране на Симеон ІІ от страна на задкулисието. Последвалите събития показаха, че по-скоро става въпрос за второто.
Неочаквано, но не съвсем Светият синод на Българската православна църква в който доминират агентите на бившата ДС прие решение за споменаването на Симеон ІІ като цар на България. Абсурдът предизвика с основание много иронични коментари, но се оказа, че историята продължава. От страна на политическите наследници на бившите борци срещу „монархо-фашизма“ и доскорошни строители на „монархо-социализма“ бе вкарана нова идея, която едва ли е само тяхна – Симеон ІІ да присъства на парада на 9 май в Москва. С това нещата станаха доста по-ясни. Намиращата се в тежка международна изолация путинска Русия се нуждае от помощ за подготвяния с пропагандни цели парад на 9 май в Москва. Изолацията на путинския режим е такава, че вече дори и персони като мадридският пилигрим биват включвани в отчаяните опити за някакво противодействие.
След като стана ясно, че въпреки оказваният върху него натиск президентът Росен Плевнелиев няма да присъства на парада на 9 май петата колона на Путин пристъпи към нов план – там да бъде изпратен единственият все още жив православен монарх. В последно време темата за православието е една от спасителните сламки на режима и средство за манипулиране на вълната от руски национализъм. Разбира се юридическият абсурд за цар на Република България, който се оформя като поредният скандал, злепоставящ България в международен план не притеснява нито висшия клир на БПЦ, нито бившите „сановници“ на Симеон ІІ, сред които определено доминират мафиотско-ченгесарските кръгове. Първите може би не си дават сметка за поредната мръсна игра в която са включени. Бившите ченгета от комунистическата ДС продължават своята обвързаност със задграничните им господари и се опитват да вкарат в повторна употреба Симеон ІІ. Едва ли този път обаче ще се намерят достатъчно политически наивници, които да се хванат на новата политическа въдица.
Колкото и да се стараят кукловодите на прехода, изтупването на праха и политическия нафталин от мадридския пилигрим може да доведе само до хвърлянето на малко медиен прах в зависимите медии у нас. И нищо повече. „Историческата роля“ на Симеон ІІ в дирижирания от задкулисието провален български преход отдавна е ясна и тя не може да бъде пренаписана.
