„Още една такава победна битка и сме загубени, аз ще се върна сам!“ – така според Плутарх бил казал епирският цар Пир през 279 г. пр.н.е. след като разгромил римляните при Аскулум.
България продължава да бележи политически рекорди в ЕС. Най-голямата партия спечели общинските избори в повечето градове без да води никаква предизборна кампания! Борисов лично се беше разпоредил да няма такава, не била нужна, хората виждали направеното от неговите кметове. След обявяването на резултатите тази партия не благоволи да даде никаква пресконференция.
В нормална страна от ЕС възможно ли е управляваща партия да се откаже от предизборна кампания, а като спечели – да не даде си даде труда да се представи пред обществото след първия тур с някаква самооценка поне?! Едва след балотажа вожда на ГЕРБ благоволи да се появи по медиите, сипейки суперлативи за партията си и закани към останалите малки партии. Да не се самозабравяли, че ако той се появи на място някъде… ?
ГЕРБ спечели не само без кампания, но и без никакви обещания, без никакви планове, стратегии, визии за градското или селското развитие на българските общини. Те се имат за самодостатъчен политически мастодонт, който вече няма нужда да се обяснява не само с останалите партии, но и с гражданите!!! Те притежават реалната изпълнителна власт – защо да си губят времето с „дребосъци“ или аматьори? Те раздават днес порциите бизнес в държавата и общините, и всички са наясно с това. Ако някой иска порцийка – да се приобщи или поне да им засвидетелства уважение и лоялност. Ако ли не… Няма място за тях в парламента, в общинските съвети или в кметските столове.
На тези избори отново не гласуваха повече от половината граждани на България. И с право – те не разпознават интересите си в никоя от парламентарно представените партии. Кой гласува всъщност?
Гласуват основно хората, получаващи заплати в публичния сектор. Тоест, работят за държавата или общината, или техни фирми и учреждения. В България общо в публичния сектор са заети към 440 000 души или близо 28% от всички работещи на постоянен договор. За сведение в Австрия са към 10%, в Гърция и Германия към 20%, във Франция са почти колкото у нас – 27%.
Може да се каже, че заетите в публичния сектор 440 000 души и по още няколко членове на фамилиите им избират българския парламент, кметове и общински съвети. Към тях трябва да прибавим етническия вот на турците – те гласуват за собствения си елит от ДПС. Трябва да прибавим, за съжаление, и етническия вот на ромите – те гласуват за който им плати повече. А с повече средства разполагат само партиите от парламента, по закон те получават годишно доста прилични субсидии. Към всички тия групи гласоподаватели е редно да прибавим и различни избиратели наивници – демократи, които все се надяват да се случи нещо хубаво…
Българският парламент, българските общини и кметове зависят изключително от вота на организирата бюрокрация, роднините им и етническите малцинства. Всички те са манипулирани и дирижирани от олигархичните кланове в името на едната им заплата, порцийка бизнес или дребен изборен хонорар от по 50-тина лева.
ГЕРБ са най-голямата партия, получаваща редовно по над един милион гласа на избори. Но най-голямата „партия“ е на … негласуващите – те са над три милиона!!! Дали ще се събудят някога тези хора?!
България навлиза в руския политически модел. Една голяма партия на един велик вожд и неговия верен съратник; няколко малки партийки, които успяват да влезнат някак си в парламента. „Големият бизнес“ разчита на държавния бюджет и на общините за сладки печалби. Реалният бизнес получава трохи и намалява оборотите си. Великият вожд престава да се обяснява за каквото ѝ да е, действа както сметне за необходимо. Медиите страхопочитателно четкат него и партията му или поне не пускат негативни материали за тях. Бюракрацията го възхвалява непрекъснато за „чутовното строителство“. Работещите в публичния сектор – даскали, служители в МВР и МНО, в здравеопазването и др. чакат с нетърпение повишения на заплатите си и започват да се чувстват морално обвързани с вожда и партията му.
Край на демокрацията и начало на плутокрацията!
Царят на Епир в крайна сметка губи войната си с римляните след загуба при Беневентум. Дано така стане и у нас, дано това е поредната и последна пирова победа на… онези, които не живеят живота на нас, обикновените граждани.
Андон Михайлов
