Лъжа, измама, корупция, спекула, престъпност – това са най-често срещаните определения на обикновените граждани за близо 23 годишния преход, в който България е затънала като в омагьосано блато след падането на Живков от власт през 1989г. Всичките по-важни икономически промени като реституцията, приватизацията, връщането на земята в реални граници и пр. бяха белязани от тях. Националните богатства по законен път бяха тарикатски преразпределени в полза на едно политически шарено малцинство.
Провален ли е българският преход? Повечето българи биха го определили имено като провал. Защото живеят по-бедно, по-трудно и безперспективно от преди.
Чия е вината? На народа, че допусна измамата да се превърне в синоним на политиката и на бизнеса? На политиците и бизнесмените, които го изиграха и ограбиха? Или на интелигенцията, която допусна всичко това?
Елементарното обяснение на „чичо и стринка” от града или от селото е: политиците ни измамиха, те ни ограбиха с помощта на изедниците – бизнесмените и мутрите. Ако ги попиташ обаче защо са ги избирали в парламента тия политици, отговорът е – ние откъде да знаем, че са или ще станат мошеници. Единственото оръжие срещу тях на чичо и стринка е да гласуват на следващите избори за нови муцуни. Така през четири години партиите сменят местата си, появяват се нови, но политиката на прехода по прежному си остава белязана от главните национални особености – лъжа, далавера и корупция.
Обяснението на интелигенцията, представена най-често от успели по Живково време бивши другари и другарки, е доста по-комплицирано и вариативно. За ляво ориентираната интелигенция, причините за калпавия български преход се коренят в Бай Ганювската алчност и безпардонност на новоизлюпените политици, бизнесмени и мутри. Ако някой им подхвърли въпроса защо те, аджеба, не са насочили по верния път българския преход, отговорът, макар и доста завоалиран е, че народът е прост и не знае за кого да гласува, купуват вота му за двадесет – тридесет лева на избори, затова той никога няма да тръгне след умните люде.
Дясно ориентираната интелигенция пък хвърля вината върху лявата, която участва в подкупването на простите и бедни гласоподаватели, както и на страха, и сляпото подчинение на старите хора пред БСП. По техните сметки, докато не си отиде старото поколение, помнещо ужким безплатното образование и здравеопазване, и евтино струващите почивки на море и планина при Бай Тошо, комунистите – социалисти ще продължават да деребействат и ограбват България. Подпомагани от турската или някоя партия с алчен елит.
И сред лявата, и сред дясната интелигенция има кръгове, които отдават неуспеха на българския преход на дълбоко засекретени конспиративни планове, част от великата световна конспирация, реализирана от шпионите и тайните агенти на…. Който както го предпочита: на ЦРУ, на КГБ, на турските, ислямистките или други подобни враждебни сили. Най-важната цел на тази конспирация е да бъде срината икономиката на България до основи, а каквото все пак остане да бъде изкупено на безценица чрез офшорни фирми. Така българският народ ще се превърне в роб на чуждите централи. Самият Живков навремето те са го свалили, не вътрешните му опоненти и оттогава насетне нищо случайно не се е случвало в България, всичко е протекло според предварително замислените пъклени сценарий.
Има и една сравнително малобройна, рядко изказваща се и доста витиевата кохорта интелигенти, които обясняват неуспелия преход с изкривения български манталитет. Българите са завистливи, мързеливи крадливи, алчни, не се свенят да лъжат или размахват юмруци и бухалки, за да разбогатеят. В „белите” страни така не правели, там на честните и талантливите килимчета им постилали, а мошениците ги сочили с пръст и те се срамували.
Позитивна оценка на прехода дават само… „успелите” родни политици и бизнесмени. Като цяло той е протекъл позитивно, затова България е приета в ЕС и НАТО, верния път е налучкан, просто трябва време, за да усетят и обикновените граждани от благата на демокрацията. Тънкият момент е, че те изпускат проблема за справедливостта на българския преход и не дават разумно обяснение на причините за огромното обедняване на обикновените граждани и разбогатяването на елита. Каквото станало – станало, и да не е много честно – така е било навсякъде по света, да гледаме вече само напред, хубавото предстои.
Проблемът за справедливостта обаче се явява основен за българската нация. Няма как обикновените хора да преживяват с по 100 евро пенсия, или с по 200 евро заплата и да гледат палатите, скъпите коли и луксозния живот на своя новоизлюпен елит без да се запитат честно ли са го постигнали. Истината е, че българският преход няма да завърши без нацията да даде своята окончателна оценка и присъда. Едва тогава тя ще се примири и ще погледне спокойно напред.
Каква точно ще бъде окончателната оценка и как ще завърши прехода – днес никой не знае. До момента в световната история не се е случвало т.н. първоначално натрупване на капитали на една нация, протекло едновременно с грандиозен политически преход от тоталитаризъм към демокрация, да бъде обследвано още по времето на поколенията, участвали активно или пасивно в тях. Обикновено това е ставало доста по-късно, когато практически нищо не може да се направи, освен да се произнесе една формална морална присъда: не е било честно. По инерция от миналото повечето политици и бизнесмени смятат, че така ще бъде и в България. Колкото и да са недоволни хората от прехода, колкото и да е бил нечестен, мръсен – минало заминало и свършено.
В друга епоха, несъмнено това би било така.
В друга, но не и в тази, епохата на глобализацията, тоест на физическото и виртуалното обединение на народите. За отделните национални държави глобализацията всъщност означава възможност за обединение на гражданите по интереси. Онова, което технически не е било възможно преди, днес вече е. МРЕЖАТА по същество е един електронен портал за дискусии и при нужда за коалиране по интереси.
Въпросът за финала на българския преход е открит.
