Мисля си, че бихме могли да си спестим поне 90% от всички коментари, анализи, текстове и спорове, свързани с 9 май.
Не във връзка със значението, с наследството, с трагедиите и с покрусите, които така неунищожимо са проникнали в историята на Втората световна война и нейните съветски страници, а именно по отношение на 9 май и още повече – точно на 9 май.
Самата дата се нуждае повече от размисъл и мълчание в памет на жертвите, отколкото от пропагандни и идеологически войни за Войната.
Ние няма как да влезем в руския контекст. Всички ние – и фобите, и филите, и просто нормалните българи.
Тук става дума за дълбоки травми, за ужасно дълбоки травми, чиято болезненост и чиито последици не сме в състояние да осъзнаем и почувстваме.
ПЪРВАТА ТРАВМА е тази на милионите граждани на бившия Съветски съюз, от името на които днес собственоръчно назначил се за техен Главен представител, говори Путин.
Практически няма човек в бившето съветско пространство, който да не е загубил свидни хора на бойните полета през 1941-1945 г. И затова наследниците на онези съветски народи се нуждаят от 9 май, този ден за тях е една Задушница, а за смисъла и съдържанието на Задушница не се спори. Всеки, който се отнася отрицателно към 9 май за тези хора по някакъв начин обругава тяхната Задушница.
Добре е да им оставим 9 май, да не започваме спорове с тях именно на 9 май. За тях това е свещена, сакрална, съкровена дата. И ние няма как да искаме точно на тази дата те да си дават сметка колко много от загиналите, чиято памет тачат, са жертви както на Войната, така и на Бруталната власт на един тиранин, твърдящ, че се грижи за Народа, но унищожаващ безпощадно милиони отделни човеци от този Народ. Не на 9 май, само не на 9 май – не бива на 9 май да говорим за това. 9 май е за друго – за загиналите хора и паметта за тях.
ВТОРАТА ТРАВМА е, че тази Война бе спечелена на изключително висока цена. Всеки живял в съветското време знае, че цената е нечовешка, за постигането на победата човекът нямаше значение, нито неговият живот. Народите на бившия Съветски съюз и особено руснаците си дават сметка, че цената, платена за Победата е някакво апокалиптично възмездие за това, че допуснаха изграждането на държава-лагер, общество-лагер, страна на кървавия терор, на Диктатора, на репресивните кръвопийци от силовите структури. Стотици са произведенията, които разказват за свирепстването над душите и телата на милиони съвсем обикновени хора и особено над едни от най-светлите личности сред тях. Мислещият човек на постсъветското пространство носи тази травма, той е прегърбен под нейния товар. Заради нея той в някои отношения е толкова различен, а ние се мъчим да го съдим по нашите си разбирания и стандарти, мерки и теглилки.
ТРЕТАТА ТРАВМА е породена от съзнаването, че всичко друго рухна – рухна Съветският съюз, рухна т.нар. социалистическо общество, рухна сляпата вяра в комунизма, рухна огромната геополитическа роля – и какво остана на гражданите на Русия – остана Победата. А ние дори на 9 май се опитваме да им кажем, че и Победата не е Победа. Жестоката равносметка на годините след т.нар. Велика Октомврийска Социалистическа Революция е неутешителна – много руини, много поражения, много загуби и една Победа! Затова руснаците не си дават и никога няма да си дадат 9 май! То е все едно на християните да се отнеме и обругае Рождеството, да се охули и оскверни Възкресението…
И накрая, ЧЕТВЪРТАТА ТРАВМА, това е, че отново и отново руският лидер, вожд, Баща на народите внушава, имплантира в съзнанието, вгражда в мислите, присажда в душите все същото усещане за живот в обсадена крепост, сред врагове, сред неприятели, сред злоумишленици, които мислят лошото на Русия, които постоянно искат да я унищожат, съсипят, изчегъртат от картата на Света. Няма значение, че тези врагове на Русия – Западът, САЩ, Европа, НАТО са пространства, територии, общности от държави и народи, сред които елитът на Русия държи своите деца, своето имущество, своите пари и своя бизнес. Важното е, че великоруската идеология тръби, вещае, пропагандира, че светът край Русия е злонамерен към Русия, че Русия се нуждае от великост, от мощна армия, от мощни силови структури, от мощни специални части, за да избие зъбите на злонамерения обкръжаващ я свят! Русия, според тази пропаганда, е нарочена за жертва и затова Русия трябва да бъде готова да даде отпор. Русия има нужда от постоянното показване, че е силна, мощна, несъкрушима и непобедима. Че не е толкова важно как живеят обикновените руснаци, как са новите технологии в руския начин на живот, как върви модернизацията на руското общество, какво ново в науката и комуникациите дава Русия, колко е конкурентно способна, как е рублата и цената на труда, на човешкия живот, как е борбата с алкохолизма и СПИН, каква е средната възраст на живот и боледуват ли руснаците. Важното е Русия и руснаците да мислят за себе си като за велика нация, нация-месия, нация с мисия. Затова 9 май не може да не бъде с най-големия военен парад, не може в средата на второто десетилетие на глобализирания, постмодерен, мрежови и рисков 21 век по Червения площад край една мумия да не дефилира свърхразрушителна бойна техника. Защото във властовото съзнание на Управника на Русия това, което печели авторитет, признание, уважение и страх у другите, това е Силата, но не меката сила на високите технологии и модерните комуникации, не меката сила на качеството на живота и на човешкия потенциал, на околната среда и здравеопазването, а твърдата сила на бойните платформи – танкове, самолети, кораби, ракетни установки… А нима последните събития не го доказват – не е ли Русия единствената от сериозните (70-80) държави, която увеличи територията си чрез завземане на части от други държави?!
Ние не разбираме Русия, ние съдим за нея като не такава, каквато е тя, а такива, каквито сме ние. Имаме това право. Нищо, че спорим, нищо, че Вождът в Кремъл смята, че щом в нашите общества се спори, дискутира, дебатира, то това е признак на слабост! За него признак на сила е когато има само един Вожд, една Идеология, една Идея, едни Път. И вождът е той, идеологията е тази, на върхушката, която той ръководи, Идеята е на великоруския шовинизъм, а пътят е пътят на Силата, на твърдата сила на бойните платформи.
Ние можем да дискутираме, да критикуваме, да сме несъгласни, както можем и да подкрепяме, да се възторгваме, да умираме от любов към чужда Държава, към която не се е устремило нито едно от децата на България.
Единственото, което, според скромното ми и вероятно много спорно мнение, не биваше да правим, е да правим всичкото това на 9 май.
Нашият празник е 8 май, ако се смятаме за европейци, каквито с изключение на някои объркани столетия и сбъркани десетилетия, сме се опитвали да не бъдем и са ни принуждавали да не бъдем. Но 9 май трябваше да го оставим на мира, да го оставим на руснаците. Те имат своето изконно и неизтребимо право да го празнуват така, както искат и както се чувстват щастливи да го празнуват. Поне в името на загиналите за Победата техни прадеди и прабаби, деди и баби, бащи и майки, синове и внуци, можехме да бъдем малко по-смълчани и доста по-смирени.
И слава Богу, че днес е вече 10 май. Възможност да подновим дискусиите и дебатите. Както и да се огледаме наоколо, че е пламнала не просто плевнята на съседа, а къщата на нашия брат.
От личния сайт на Николай Слатински http://nslatinski.org/?q=bg/node/703
