Панайот Ляков е роден през 1948 г. в Пазарджик. Завършил е Техническия университет в София – електроинженер, и Нов Български университет /НБУ/ – магистър по администрация и управление. Работил е в МК ”Кремиковци”, като журналист във в. „Орбита” и в частния бизнес. От 1993 г.е професионален политик.
От 1995-а до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-мо и 39-о Народно събрание и единственият депутат в неговата история, който е представил отчет за дейността си.
През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която за пръв път в света модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997- 2007 г.
Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги. Последната от тях – „Кой уби СДС”, излезе наскоро.
– Г-н Ляков, констатацията ви, че СДС е жертва на убийство, е силна, но според мен вярна. Като оставим настрана, разбира се, и самоубийствените постъпки на негови лидери и апаратчици през годините, довели до огромен отлив на симпатизанти. Мои колеги вече ви питаха: защо „убийство”, защо не „естествена смърт” или „нещастен случай”? Аз ще се включа в хора така: а не трябва ли да да посочим, че СДС има множество „убийци”, и да ги посочим с пръст. Не че сме трибунал, но нали… писахме, да се знае.
– Отговорите наистина са печални за много от хората, симпатизиращи на СДС и борещи се за неговите каузи. За съжаление, извършвайки дълбоки обществени и социални промени в българското общество, СДС не продължи заедно с тях реформирането си като политическа сила. Диалогът с гражданите, които не бяха партийни членове, с неправителствените и професионалните организации затихна, вместо да се усилва. След като не ги приемахме за съмишленици, с които заедно коригираме политиката, те постепенно се превръщаха в противници на тежките реформи. СДС плати много тежка цена за тези реформи. Затова казвам: СДС беше най-скъпата жертва на българската демокрация. Кои са причините да се стигне до тази гибел? Аз я наричам „убийство”, защото в управлението на СДС действително участваха много хора и бих казал, че всички сме виновни за тази гибел. Нашите избиратели ни казаха, че няма невинни. Казаха ни: „Виновни сте, защото не бяхте достатъчно сплотени, не бяхте достатъчно безкомпромисни, не бяхте достатъчно смели”. И затова СДС в крайна сметка загина. Не успяхме да опазим каузата. А тя сплотяваше хората. Когато СДС започна да се държи като клиентела, когато започна да прави сделки, когато изчезна този ореол на чиста организация, със СДС беше свършено. И беше въпрос на време кога ще се случи това. Нека тази история служи като поука за другите партии, за демократичния спектър и да знаят, тук ще цитирам Вацлав Хавел, че „Когато в политиката икономическите интереси се поставят над базовите ценности, тази политика е не само неморална, но и самоубийствена”.
– Не може да не ви е направило впечатление, че през годините се говореше конструктивно за новосъздадени след СДС партии, а за самия него – деструктивно. Журналисти, политолози, доморасли „експерти”… , всички те, обхванати от някакъв бяс на деструкцията, се нахвърляха срещу СДС, а същевременно ни принуждаваха да четем предългите им трактати и да слушаме безкрайните им брътвежи за успешното партийно строителство на другите партии, сякаш това трябваше да ни интересува – ами, не ни интересуваше, защото трезвомислещият човек и гражданин се интересува от функциониращи партии, каквито те очевидно не бяха, щом допуснаха в страната да се установи дисфункционална демокрация…
– Зачатието на СДС беше от леви и десни партии, от различни организации – получи се доста разнородна структура с противоречиви интереси, с вътрешни противоречия, които така и не можаха да бъдат преодолени. В началото на прехода това вероятно е било логично. Но с напредване на демокрацията и с усложняването на политическия живот се видя, че тази коалиционна формула е неработеща. Че тя предизвиква повече проблеми и в този си вид СДС не може да извърши нищо, камо ли тези радикални реформи. СДС само в партиен вид можеше да издържи тези тежки удари, които понесе по време на управлението си. Това беше ясно на всички в СДС. И атаките срещу него всъщност бяха от страна на червената номенклатура, на червената олигархия, която видя, че нейните интереси са много сериозно застрашени. Защото в България започна да се вкарва ред, започнаха големите преобразувания в икономиката и теренът, на който те можеха да продължават да ограбват държавата, все повече се стесняваше. Затова имаше тежки компроматни войни срещу Костов, срещу СДС… Образът на СДС трябваше да бъде омърсен, смачкан… Но и вътре в СДС се появиха хора, които започнаха да пригласят на това нещо, защото за тях парите се оказаха по-важни от каузата. И тогава се появи първият екземпляр от политическото генно инженерство – НДСВ. Едно движение, структурирано изцяло от БСП с помощта на подчинените й тайни служби., които в нелегалност продължаваха да си работят. Шеф, „бос” на тази операция беше Любен Гоцев. Целта на НДСВ беше да не допусне втори мандат на правителството на ОДС, защото това щеше да бъде гибелно за комунистическата партия. Втората цел беше да разслои дясното пространство, по-точно – да го унищожи. И двете цели НДСВ ги изпълни чудесно. Имаше предателства… На първо място – Стефан Софиянски, но имаше и други. Кметове, общински съветници, виждайки смяната на властта, виждайки новите, които идват, започнаха да се нареждат край царската трапеза. Ако ОДС беше изкарало още един мандат, България нямаше да е в това жалко състояние, в каквото е сега.
– Тези политици явно правят политика с лъжицата, с която ядат. Това е ясно. Ясно е, че са били мотивирани да минат в другия лагер. Само не е ясно тези, които останаха в СДС-ОДС, дали не са били мотивирани подобаващо, или наистина са останали верни на принципите си? Например вие. Предлагали ли са ви безпринципни сделки?
– Никой нищо не ми е предлагал, познавайки моята позиция. Имаше една провокация. В Пазарджик се опитаха да ми предложат 2000 марки като акция на човек от полицията, но аз знам цялата история. На тази, която предложи парите, й казах: „В съседната стая е секретарката ми, тя ще ги заведе и ще ви даде ордер”. Така че не са ми предлагали съглашателства. Пък и аз никога не съм мълчал. Смятах, че в една нова партия, която установява нови порядки в организационния живот, всичко трябва да се казва. В СДС, общо-взето, нещата се казваха открито. По-скоро тези, които преминаха на другия бряг и които аз наричам „ибрикчии”, те действаха тайно и задкулисно.
– Според вас НДСВ идва на власт чрез плана „Шипка”. Срещу него е имало отпор, работело се е, за да бъде неутрализиран, но се видя, че това е било недостатъчно. Можеше ли да се противодейства по-активно тогава срещу този замисъл на генералите-кукловоди? По-късно научихме, че един от активистите на този план е бил Яков Джераси със своята фондация, че е имало сбирки по подобие на масонските в техникум в столичния квартал Горна баня…
– НДСВ дойде на власт с една огромна измама.
– За „800-те дни” ли говорите? Те не са точно идея на царя. Внушени са му от неговия съветник – руския икономист Владимир Квинт. Перестройката в бившия СССР наплоди такива програми – обикновено за „оправяне” за 500 дни, издигнати и от комунисти-реформатори, и от новоизлюпени либерали. Така че патентът не е български. А откъде са го заимствали руските политици и икономисти, те да си кажат.
– И това, но искам да подчертая, че нито едно от предизборните обещания на НДСВ за тази промяна към по-добро в живота на хората не се сбъдна. Много трудно се противостои на такава манипулация, на такава мощна обработка на общественото съзнание. Ние знаехме с какво е бил свързан Симеон, как е бил поканен, но нашите хора никога не можеха да допуснат, че той ще направи съюз с комунистите, че ще ги вкара във властта. Последните заблудени се осъзнаха, едва когато направиха тройната коалиция. Колкото до „800” -те дни, аз съм съгласен с Анастасия Мозер, която каза, че Симеон е посредствен човек, който не може сам да измисли нищо. В НДСВ нямаше никаква спойка освен финансовия интерес. В момента, в който слязоха от властта, партията им се разпадна като къщичка от карти.
– Но напоследък се чуват гласове за връщането на царя в „голямата игра”…
– Тези опити Симеон да бъде реанимиран са жалки. Както и опитите за реанимирането на НДСВ.
– Ще има ли консенсус между олигарсите според вас за предстоящите местни избори? Ще поставят ли те някакви „официални” изисквания към своите креатури – например за „съюз нито прекалено безпринципен, нито прекалено безпромпромисен”, или това ще е посланието им за изборите през 2016 г.?
– Общинските избори са по-различни от парламентарните, а президентските пък са още по-различни. Рано е да се говори още за президентски и парламентарни избори. Трябва да има ситуация за това – те да са наближили, основните играчи да са ясни… Сега всички сили на партиите са насочени към местните избори. Защото има много средства от ЕС по регионите и партиите се стремят да овладеят колкото се може по-силни позиции в местната власт, надявайки се да вземат част от парите чрез свои фирми. За мен битката за тези избори ще бъде кървава. Ще се купуват масово гласове. Ще има обещания… Всъщност има толкова рафинирани начини за това… Ще се формират коалиции. Ще има съюзявания по интереси. За мен разбирателство на местна почва трудно може да се постигне, защото там има голяма палитра от интереси, много играчи… За да добиете представа за какви пари става дума, ще ви споделя нещо. Бях скоро на една среща в една южна област на България, да речем – в област Хасково, но не в града, и там местен бизнесмен казва на политическите сили: „Давам един милион евро, но аз ще посоча кандидата за кмет!”. След това той и неговият кръг ще печелят поръчките. Е, кой ще устои на такива пари? Кой?
– Тук вдигам рамене.
– Няма никой да устои! Те няма да вземат този милион изцяло, ще си го разделят. Стана страшно, защото по този начин политиката изчезва. Няма състезание тук – на личности, на концепции, на програми… Има набавяне на средства.
– СДС успя ли да остане настрани от разпределението на паричните потоци?
– По наше време се въведе отчетността. Всичко се отчиташе. Правеха се финансови отчети. Освен това СДС имаше 80-хилядна членска часа, която плащаше членски внос. Така че финансови затруднения не сме имали. Може на места да е имало изкривявания, но така: даваме ви толкова и толкова пари, но ще издигнете нашите кандидати, такова нещо категорично нямаше.
– Кои са основните виновници за разцеплението на СДС, за последвалото разпиляване на политическата му енергия, преминало в дълга агония и, по вашите думи, завършило със смърт? В книгата си „Кой уби СДС” вие обаче не отделяте никакво място на Желю Желев, той наистина е вече покойник, но навремето ролята му в тези пагубни процеси често му се натякваше от неговите бивши съмишленици…
– Нямам високо мнение за него. Смятам, че той направи непростими компромиси. На първо място, защото беше за „мирен преход” – сякаш някой в СДС е искал да прави революции и да беси комунистите. Такова нещо никога не е имало. Но именно „мирният преход” на всяка цена доведе до непростимите компромиси.
Желю Желев непрекъснато повтаряше, че трябва да има колаборация с комунистическата партия и изборът на генерал Семерджиев за негово вице го доказа. Ами това беше човек, който е чистил досиета, за да скрие престъпленията на комунистическата партия. Как ще оправдае това? Или пък атаката срещу първото правителство на СДС, която беше чудовищна. А Филип Димитров е един почтен политик. И всъщност тогава се видя слабостта на коалицията СДС.
– В книгата си изразявате крайно негативно мнение за бившия „сив кардинал” на СДС Христо Бисеров. Почти го демонизирате, но той едва ли е действал солово, зад него са стоели вероятно „здрави сили”, разболели обаче българския политически живот с корупция и интересчийство…
– Вместо да се грижи за структурите на СДС, каквато задача имаше като главен секретар, той и координаторите се занимаваха само с бизнес. Завладяваха борд след борд, предприятие след предприятие. Тази безогледна консумация на властта, оправдавана с ниското им заплащане, беше немислимо да се случи, ако Иван Костов, избирайки да оправи България, не бе оставил СДС в ръцете на главния секретар. Цялото внимание Бисеров чрез подчинения му апарат и изграденото лоби беше съсредоточил в две посоки: овладяване на бизнестеритории и на партийни организации, използвайки цялата си власт.
– Бившата синя лидерка Надежда Михайлова е дама, но и за нея не се изказвате особено ласкаво…
– Да, тя няма качества за лидер. Подобно на други председатели на СДС, и тя се плъзгаше по повърхността. За нея беше важно как се представя в медиите, как я отразяват в медиите… Около нея имаше една група, която й даваше непрекъснато съвети, ласкаеше я. Тя също направи недопустими компромиси. Когато трябваше да се даде отпор на НДСВ, защото излъга, тя направи коалиция с хора, които са апологети на топлата връзка с тази партия. Надежда Михайлова нямаше контакт с партията, не тръгна по регионите, за да видят хората, че тази дилема: „лидери-дилъри” ръководството на СДС я е преодоляло, че партията се връща към своето начало, към чистата политика… Как ще разберат това хората, когато ти веднъж говориш в медиите едно, после – друго? Как ще разберат, че ние сме безпромпромисни? Такова нещо не беше направено. Тя имаше лековато отношение към политиката. Тогава разбрахме, че партията е заразена и аз казах в една своя статия от това време, която не беше публикувана, че СДС е „политически мъртвец”. Едно от най-големите обвинения към управлението на ОДС беше половинчатото решение на въпроса с досиетата. Че не беше избран пътят на лустрацията, е друга тема, следване на друг модел. Но поне можеше да се разбере голяма част от истината за репресивния апарат на бившия режим, за неговите методи, за неговите жертви и палачи… Първият закон за досиетата беше много бързо направен от Богомил Бонев. Той беше, като се казва, една малка стъпчица, за да може изобщо нещо да се прави. Но вторият закон, аз също участвах в правенето му, като и Веселин Методиев, беше на ниво. И той започна да работи, и то работеше добре.
– Във функционален план – не може да се отрече. И въпреки това защо не се обявиха като сътрудници на бившата ДС толкова много хора, чието агентурно минало впоследствие беше осветено от Комисията по досиетата?
– Защото законът тъкмо беше започнал да работи, и НДСВ дойде на власт. И с една от разпоредбите на Закона за класифицираната информация царската партия ликвидира Закона за досиетата. Отмени се законът. Край. И това е станало по лично нареждане на Симеон Втори. Това е била една от големите му уговорки с кръга, който го доведе на власт.
Едно интервю на Добринка Корчева
