Министърът на отбраната на Беларус Андрей Ревков обяви война на „хибридната война“… или на „хибридния мир“?
Москва цели да създаде нови тлеещи анклави – като Придунавие например, паралелно на Приднестровието
В България политиката на правителството /Режима, Властта/ също са приели Доктрина /военната е част от нея, а не някакъв „трети вид“/ , който трактува като „хибридна заплаха“ и „протестния потенциал на населението“. Този пункт не се вербализира пряко от главните действащи лица на системата у нас /българо-руската олигархия/, защото номинално сме в НАТО – но с правата на „троянски кон“. А и да се говори публично за опасност от „цветна революция“ приравнява БГ управниците към „последните диктатори в Европа“. Да се следват и да се прилагат такива „двойствени“ стандарти – „ние сме против войната“, „ние сме за мир и неутралитет“ , а същевременно да си във вътрешна война със собственото население, е нелогично и „хибридно“. Типично обаче за „хибридната политика“ на Б.Б. и Лукашенко, страдаща от принципно раздвоение с фатални последици за техните поданици.
В този основен пункт доктрините на Беларус и уж НАТО-вска европейско-съюзена България се припокриват едно към едно. И декларираното смехотворно противопоставяне на „хибридната война“ – без да се назове и посочи главният противник, и конкретните ответни /симетрични/ действия и мобилизационни установки са „магнезиево лумване“, което осветява сенчестите зони на Европа – нейното „приграничие“, част от което са и Беларус, и България. Но Беларус поради огромното си геограстратегическо значение за цяла Европа е в много по-облагодетелствано положение. Не случайно мирните преговори за Украйна – Минските съглашения, срещите на т.нар. нормандска четворка се провеждат именно в Минск. Този избор е доказателство, че над Беларус засега има „чадър“ – столицата й е град на мир, а не на военна интервенция. Или, по-точно – „заложник на мира“. На „хибридния мир“.
Както прекрасно знаем, след всяка война – голяма или малка, хибридна или конвенционална, студена или гореща, неминуемо започват преговори. Ето защо тази „защита“, тази „броня“, този „чадър“ над Минск /над Беларус/ са временни и „хибридно надеждни“. София се опитва да играе на Балканите същата роля като Минск в западното „приграничие“ на бившата съветска империя. И това ни кара да бъдем нащрек – дали „неутралитетът“ ще ни спаси, или ударът ще бъде насочен срещу нас и Румъния от балканския плацдарм на Русия? Москва винаги се е опитвала да изнася войната колкото е възможно по-далеч от своите граници. Минск е по-близо до тях, отколкото София. Затова се съмнявам, че София ще получи пълния статут на Минск. Особено след реконструкцията на руския военен полигон край Ниш. Изборите в Сърбия наближават. И Кремъл се готви за „хибридна намеса“ там, ако новите управляващи не танцуват под неговата музика – както го правеха в продължение на векове с изключение на Тито-паузата. Която, погледнато от XXI век, си е била чисто… „хибридна“. Създавайки вътрешен хаос, наложен отвън, Москва цели да изолира Балканите от „светлата зона“ – на западното влияние, по подобие на Северен Кавказ. И да се оформят отделни, тлеещи периодично анклави – едно Придунавие например, паралелно на Приднестровието.
Кремъл води целенасочена война „по суша и вода“.
