Европейският съд за правата на човека постанови, че с медийните си коментари бившият МВР шеф е погазил правата на варненския бизнесмен Даниел Славов
Държавата ще трябва да плати още 40 000 евро заради шумната акция „Медузите“ от времето на Цветан Цветанов. Това постанови Европейският съд за правата на човека по жалба на варненския бизнесмен Даниел Славов – Дидо Дънката и семейството му. Страсбург вече присъди 40 000 евро на друг „обект“ на „Медузи“ – Борислав Гуцанов.
Според европейските съдии в случая на Славов бившият вътрешен министър е нарушил правото на всеки да се счита за невинен до доказване на противното, а МВР е погазило неприкосновеността на личния и семеен живот и забраната за нехуманно и унизително третиране.
Славов беше арестуван показно на 31 март 2010 г. като в 6 ч. сутринта маскирани и тежко въоръжени полицаи нахлуха в дома му, докато там спят той, жена му и двете им деца. От решението на съда в Страсбург стават ясни куриозни детайли от ареста. Отначало Славов е проснат на пода в дома си, със закопчани с белезници ръце и насочени към него оръжия. Но след това е изведен и е му е наредено да заеме същата позиция на паважа пред къщата му. След половин час пристига оператор, който нарежда на полицаите и на задържания да разиграят отново ареста. Маскираните влизат в роля и нареждат на вече арестувания Славов: „На земята! Не мърдай! Полиция!“. Това обаче не се оказва достатъчно според изискванията на полицейския кинематографист и арестантът и закачулените полицаи правят два дубъла на сцената.
Освен Славов в хода на операция „Медузите“ бяха задържани тогавашният председател на Общинския съвет на Варна Борислав Гуцанов, директорът и главната счетоводителка на общинския автотранспорт Пенчо Пенчев и Яна Кръстева. Всички бяха обвинени в участие в организирана престъпна група и неизгодна сделка за покупката на рециклирани автобуси от Франция и Германия за градския транспорт във Варна. Минаха години, а обвиненията бяха прекратени едно по едно.
Пръв държавата осъди Борислав Гуцанов. А днес съдът в Страсбург се произнесе и по жалбата на Славов и семейството му.
В решението си Европейският съд за правата на човека се спира първо на забраната за подлагане на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Магистратите за пореден път напомнят по български казус, че употребата на сила при задържането трябва да е пропорционална и наистина необходима. Освен това те критикуват факта, че за акцията не е взето предварително разрешение от съда, а такова е поискано пост фактум. „Полицейската операция в дома на жалбоподателите не е планирана и изпълнена така, че да гарантира, че използваните при осъществяването ѝ средства са само абсолютно необходимите за постигането на целите ѝ, а именно арест на лице, заподозряно в извършване на престъпления и събирането на доказателства в рамките на наказателно разследване“, заявява съдът. И допълва, че Славов и семейството му са били подложени на психическо изпитание, което е предизвикало у тях силен страх, страдание и усещане за безпомощност.
Далеч по-голяма част от решението на Страсбург обаче е посветена на въпроса дали в случая на Славов различни представители на властта са нарушили с коментарите и актовете си презумпцията за невиновност. На фокус е интервю на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за регионалния в. „Черно море“. В него Цветанов свързва Гуцанов и Дънката и заявява, че „това, което те са направили е схема, разработена в продължение на години, имайки предвид, че става дума за 3 договора за около 2 млн. евро за автобуси втора ръка“.
В решението си съдът отбелязва, че интервюто на Цветанов е излязло ден след ареста на Славов, преди той да бъде изправен пред съд и в момент, в който общественото внимание е силно насочено към операция „Медузите“. „Съдът счита, че при тези обстоятелства и отчитайки позицията си на високопоставен представител на правителството, министърът на вътрешните работи е трябвало да вземе необходимите предпазни мерки, за да се избегне объркване за думите му относно тази операция“, пише в решението.
В него се посочва, че „думите на Цветанов са надхвърлили обичайната комуникация на информация“. „Особено фразата „това, което те са направили е схема, разработена в продължение на години“, визираща изрично Славов и предполагаемия му съучастник Гуцанов. Министърът се произнася недвусмислено, че операциите за присвояване и злоупотреба с обществени средства са били извършени от тези двама мъже. Като се има предвид краткото време, което е изминало от ареста на жалбоподателя и силния интерес от страна на медиите и широката общественост към това наказателно дело, съдът счита , че забележките на министъра може да създадат сред широката общественост впечатлението, че Славов е бил един от “ мозъците “ на престъпна група, отклонила значителни обществени средства“, пише в решението. В него се посочва, че фактите не позволяват да се заключи, че Цветанов умишлено е нарушил презумпцията за невиновност, но погазването ѝ е налице.
В жалбата си до Страсбург Даниел Славов се оплаква и от коментари на окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров и от определението, с което му окръжният съд в града постанови постоянен арест за бизнесмена. Европейският съд не приема, че съдът и прокурорът са нарушили презумпцията за невиновност. В решението обаче все пак се коментира съдебното определение за мярката и най-вече изречението в него, което гласи: : „Съдът установи, че е било извършено престъпление и все още е на мнение, че обвиняемият има касателство към него (…). „. Според магистратите в Страсбург това изречение, постановено от съдия, е минало отвъд простото описание на обоснованото предположение, но не е погазило презумпцията за невиновност.
_________________________________________________________________________________
* България вече два пъти е осъждана в Страсбург заради изявления на Цветанов
Два пъти вече България бе осъждана от Съда в Страсбург заради изказвания на Цветан Цветанов като вътрешен министър.
На 15 октомври 2013 г. по делото „Гуцанов срещу България“ ЕСПЧ присъди 40 000 евро обезщетение за неимуществени вреди на семейството на бившия председател на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов.
Тогава Съдът в Страсбург прие, че спрямо него и семейството му българските власти са извършили нарушения на няколко текста от Конвенцията по правата на човека: на чл. 3 (забрана на изтезания и нечовешко или унизително отнасяне); на чл. 5 § 3 (право на свобода и сигурност ) – заради неоправдана продължителност на задържането, както и по отношение на правото на Гуцанов да бъде изправен своевременно пред съдия – той е получил достъп до съд съд едва три дни, пет часа и тридесет минути след задържането му в 6.30 сутринта на 31 март 2010 г. (като правителството не е представило никакви аргументи защо това се е наложило); за това забавено изправяне пред съда, няма механизъм за търсене на обезщетение, което е самостоятелно нарушение на чл. 5 § 5 от Конвенцията; нарушение на презумпцията за невиновност по чл. 6 § 2 във връзка с изказване на министъра на вътрешните работи, по онова време Цветан Цветанов; нарушение на член 8 ( право на зачитане на личния живот), както и нарушение на чл. 13 – липса на ефективна защита за нарушенията по чл. 3 и чл. 8. Евросъдът намира нарушение на презумпцията за невиновност и в решението на Варненския окръжен съд от 18 май 2010 г. за продължаване на задържането на Гуцанов, в което съдия Янко Янков заявява, че съдът „остава на мнението, че е било извършено престъпление, както и че обвиняемият е участвал в него“. Според ЕСПЧ тази фраза представлява декларация за вина, изразена от съд, преди да има каквото и да е произнасяне по съществото на обвинението, което е нарушило правото на Гуцанов да бъде считан за невиновен до доказване на противното.
На 27 януари 2015 г. Съдът в Страсбург осъди България по делото, което бившият шеф на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов зеведе срещу държавата отново заради изказвания на Цветан Цветанов като вътрешен министър. Костадинов беше един от задържаните на 19 декември 2009 г. при поредната акция на полицията с името „Касоразбивачите“. Само ден след това тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов дава пресконференция, на която директно разказва, че Костадинов е подпомагал престъпна група за разбиване на сейфове и получавал процент: „Тони Костадинов е съдействал за обрания през август клон на ЦКБ в Козлодуй, откъдето изчезнаха 80 000 лева, както и за още обекти в Мизия. Стигнал е в наглостта си дотам, че преди рождения си ден е посочил един обект в Мизия и казал: Хайде, побързайте, защото трябва да ме зарадвате с нещо.“
По делото на Костадинов Съдът в Страсбург отбелязва, че тази пресконференция се е провела още на следващия ден след задържането му и преди той да бъде изправен пред съд.
В решението на ЕСПЧ се посочва, че с оглед на поста, който е заемал, Цветанов е бил длъжен да предприеме необходимите мерки, за да не внушава на широката общественост, че жалбоподателят активно си е сътрудничил с престъпната група, извършвала банкови обири и такива от различни търговски обекти. Съдът намира, че така е било създадено впечатлението, че жалбоподателят е сред най-влиятелните членове на престъпната група, извършила няколко крупни кражби. ЕСПЧ припомня, че липсата на намерение за нарушаване на презумпцията за невинност по никакъв начин не изключва установяването на нарушението на чл. 6§2.
България е осъдена да плати на Костадинов 3600 евро за причинени неимуществени вреди.
