Динко Господинов
Вчерашният пленум на Висшия съвет на БСП предизвика медийното внимание не с решенията за коалирането на предстоящите местни избори, а с нарушеното мълчание по въпроси, които отдавна са публична тайна. За наследниците на бившите борци срещу капитализма те обаче дълго време бяха тема табу.
„Протичането” на Южен поток
Досега ръководството на БСП всячески отстояваше тезата, че „Южен поток” е крайъгълен камък на нашата икономика, а вината за неговото спиране се прехвърляше върху служебното правителство и новото правителство на Борисов. Изцяло се отричаше прозиращата връзка на проекта с олигархични интереси. На вчерашният пленум членът на Висшия съвет Явор Куюмджиев поиска оставката на бившия министър в правителството на Орешарски и настоящ зам. председател на БСП Драгомир Стойнев с аргументите, че си е позволил да подкрепя енергийната политика на правителството на ГЕРБ. Освен това той посочва, че като министър той носи голяма отговорност за провала на проекта за газопровода „Южен поток”, защото е действал в интерес на фирмите на Делян Пеевски. Изказалият се след него Румен Овчаров казва, че „винаги съм питал колко министри има БСП в кабинета, защото Цветан Василев публично се хвалел, че неговите са шест”. Част от изказалите се също подкрепят тази теза.
Правителство на концесия
Според Овчаров и други изказали се на пленума правителството на Орешарски е било отдадено от страна на БСП на концесия на ДПС, Дилян Пеевски и Цветан Василев.Че правителството на Пламен Орешарски беше създадено и използвано именно с цел обслужването на определени икономически интереси на задкулисието, това вече отдавна се разбра. Ако обаче се върнем назад в годините ще видим, че това е само повторение на миналото, защото всички досегашни правителства, самостоятелни на БСП или подкрепяни от тях – на Луканов, Беров, Виденов, Симеон Втори и Станишев не са били нещо по различно от правителства на концесия. И че през целия период на прехода къде по-прикрито или явно някои от висшите кръгове на столетницата, която мнозина с основание наричат „партията на милионерите” са осребрявали личните и груповите си интереси.
Партия на концесия
Можем да предположим, че ще е необходимо още известно време за част от ръководителите, членовете и прогресивно намаляващите симпатизанти на столетницата за да разберат, че не само техните досегашни правителства, но и цялата им партия е отдавна дадена на концесия. И че концесионерите не са само в страната, но и навън.
