„И да не е истина – не е и лъжа“!
От три години насам България е въведена в медиен режим на политически и парламентарни борби за структурни, кадрови и разни други реформи. Медиите се занимават непрекъснато с тези борби за радост на публиката и ФБ блогърите. Във въздуха просто се носи очакване за промени, реформи… Кой така ни озонира, питат рационално мислещите хора? Той – КОЙ!
Тази държава няма реформиране повече – тя е несъстоятелна. По Конституция обикновените граждани са отстранени от нея, те са превърнати в обслужващ персонал на държавата. И който успее да я овладее – става господар на ВСИЧКО!
Институциите в България работят в режим на пълно информационно затъмнение. Гражданите не могат да получат никаква информация какво става в тях, макар и на теория да имат такова право. Според днешното законодателство трябва „само“ да пуснат запитване до съответната институция или до народния представител по местогласуване. И да чакат…
Гражданите всъщност не знаят какво имущество притежават. Никъде няма информация отделните институции или общини какво притежават, как го стопанисват.
Гражданите не знаят точно как се разходват парите им. Бюджетът на държавата е малко над 19 млр лв. Като се прибавят към тях и общинските бюджети, тези на някои специфични агенции, организации и пр. – общият консолидиран бюджет на Република България е към 33 млр лв. Около 13 млр лв отиват за пенсии, заплати в публичния сектор, майчински, социални помощи и пр. Как се усвояват другите 20 млр, дали не са раздути разходите, дали не могат да бъдат орязани в полза на пенсионерите и бедните – никой не знае. Държавна тайна!
Няма смисъл да се реформира тази държава! Трябва да бъде изградена друга, на принципно нова основа.
Днешната държавност е основана на принципа на представителната власт или т.н. не-пряка демокрация, идваща от древността. До съвсем скоро тя беше единствената възможност за демокрация. Каква е същността на този модел? На определен брой хора, примерно на всеки 50 000 или 100 000 души се избира един гражданин, който да представлява останалите в Народно събрание, парламента, конвента и пр.
Този модел идва от първите демокрации в древногръцките градове-държавици. Там всички свободни мъже отивали през деня на градския площад /агора/ , където разисквали и взимали решения относно управлението. Когато обаче броят на свободните граждани се увеличил значително /най-често заради естествения прираст/ те трябвало да избират един на всеки десет, петдесет, после на всеки сто и пр., който да ги представлява на агората. Просто не било възможно да се водят нормални дебати от две – три хиляди души на неособено голямо място.
Постепенно през вековете моделът на представителната демокрация се наложил /след доста въстания и кръв/ в повечето от страните на планетата. На доста места, като България, демокрацията е формална, но… това е тема на друга статия. Основното средство за нормалното функциониране на държавата от древността до днес е… хартията.
Държавата възниква като сложна обществена формула на примиряване и обединяване на различните съсловни интереси в едно цяло едва с появата на писмеността. Без нея стабилно и дълговременно държавно обединение не би могло да просъществува. С устни заповеди и обяснения десетки и стотици хиляди хора не могат да бъдат управлявани устойчиво. Благодарение на писмеността информацията е можело да бъде съхранявана и разпространявана надеждно и при необходимост – конфиденциално. Първоначално това е ставало с помощта на глинени плочки, после на кожени свитъци, папируси, после на хартия. Тя се оказала най-евтиното и лесно средство за предаване на информация и повече от едно хилядолетие държавите на планетата се развиват благодарение на нея.
През ХХ се появиха нови технически средства и информацията започна да се разпространява и чрез тях. Радиото, киното и телевизията промениха светът и го превърнаха в едно глобално село. Всеки вижда и чува останалите! С появата на Интернет през 1989г. /за свободно ползване от гражданите/ глобализацията достигна невероятни размери. Не само държавните институции и богатите фирми се свързаха помежду си; всички хора на планетата влязоха във връзка помежду си!
Кодът на информацията през ХХI век вече е дигитален. Все по-рядко се използва хартията за нейния пренос. Според футурулозите в недалечно бъдеще тя почти ще изчезне, подобно на глинените плочки от древността. Е, има ли смисъл ние, българите, да реформираме старата, „хартиена“ държава? Не е ли по-добре да построим нова, въз основа на дигиталните технологии?
В чисто технически аспект не представлява особена трудност и не е прекалено скъпо да бъда изградена „дигитална“ държава. Ето какви биха могли да бъдат нейните основни параметри:
-
Всички институции /министерства, агенции, общини и др./ да имат собствени сайтове, на които да поместват задължително информация относно вида и броя на стопанисваното имущество, броя на кадрите, възнагражденията им, седмичното или поне месечното движение на финансовите средства.
-
Всички търгове над определена сума да бъдат провеждани в онлайн и тв-формат от специализирана агенция.
-
Въвеждане на двукамарен парламент. Горната камара да бъде от избраници на стария принцип на представителната демокрация. Долната камара да бъде на „отворен принцип“. В нейните заседания всеки месец да участват онези граждани, специалисти и бизнесмени, които са получили най-високи оценки и точкуване за предложенията си в сайта на камарата. На тях ще им бъдат плащани командировъчни за дните, прекарани в парламента.
-
Въвеждане на „непрекъснат референдум“ – електронно гласуване от гражданите за потвърждаване на по-важните закони. Само потвърдените влизат в сила, другите се връщат в парламента за доработка.
Някои ще кажат, че това са нереални искания. Аргументът им ще бъде – това никога не е било. Да, вярно е, не е било, защото никога преди това в историята на човешката цивилизация не са съществували радиото, телевизията, интернет, компютрите… Просто не е логично да оставим държавата си в хартиен формат, при положение, че сериозният световен бизнес, както и личните ни контакти са вече изцяло в дигитален формат!
Рано или късно човечеството ще върне към изначалния модел на пряка демокрация като се възползва от дигиталният код на информацията и го въведе в държавният модел. Няма да стане в следващите месеци и години явно, но… Историята е показала, че едно нещо ако е възможно теоретически и технически, в крайна сметка винаги се намират сили да го реализират в действителността. Така стана атомната бомба, с персоналните компютри, мобилните телефони, с Интернет, с ДНК клонирането…
Защо пък България да не сложи началото на световната дигитална реформация?
Андон Михайлов
