Как може да бъде установен един недемократичен, олигархичен политически модел? Чрез диктатура! Поне доскоро на планетата беше така. Елитът трябва да овладее силовите институции – полиция, армия, тайни служби и чрез тях да овладее Законодателната, Съдебната и Изпълнителната власт.
Но от двадесетина години човечеството живее в принципно нова епоха. Условно може да бъде наречена: епохата на тоталните медии. При нея се оказа възможно да бъде установен един олигархичен, тираничен модел чрез медиите! Установявайки пълен контрол върху информационния поток в една страна, елитът има възможност да овладее напълно Законодателната, Съдебната и Изпълнителната власт.
Съвременните медии за масово информиране и въздействие са вече електронни, дигитални – пресата играе в новите условия поддържаща роля. Тоест, който овладее Телевизора, става господар на държавата. Той създава една паралелна, телевизионна реалност, потапя в нея гражданите и ги повежда в желаната посока. Малцина могат да се изплъзнат от въздействието на Телевизора, камо ли да се организират за съпротива. Те просто са изключени от националните дебати…
Във всяка една модерна и що-годе демократична страна текат постоянни дебати по най-важните политически, икономически, социални, културни и други въпроси. Тези дебати на ниско гражданско ниво се водят в медиите и пресата; на средно ниво – в партийните дискусии, а на висше политическо ниво – в парламента. На теория политическите дебати трябва да следват гражданските. Каквито теми гражданите повдигат в медиите и пресата чрез работещите там журналисти, редактори, продуценти – същите теми /понякога с известно закъснение/ повдигат и партиите в парламента. Накрая разискваните проблеми намират някакво законодателно решение.
За да функционира този модел нормално, от изключително важно значение е свободата на медиите. Те трябва да отразяват едно към едно, независимо от собствениците си, мнението на всички граждани, на всички съсловия в страната. Ако свободата на медиите е формална, тогава е налице и формална демокрация. Има дебати, има избори, но те са дирижирани от елита.
Един недобросъвестен елит /меко казано/ може да изтрие всички неудобни за него теми от националния дебат и да пуска само изгодните му
теми. Може да игнорира важна информация или да я предава частично, като в същото време пуска фалшива контра информация /иначе казано – дезинформация/ . Може да изкара от дебатите всички „опасни“ политици, коментатори, журналисти или да почне да ги осмива и да пуска дезинформация за тях. В същото време може да „продуцира“ удобни за него политици, анализатори, партии.
В прав текст казано – елитът, който владее медиите и пресата може да насочва общественото съзнание в желана от него посока, подавайки подходяща информация, за да получи желаните политически резултати на избори. После може да насочи финансовите потоци към своите обръчи от фирми и да инкасира огромни печалби. Част от тях да върне обратно в медийните си империи, да „нахрани“ правилните политици, интелектуалци и да си гарантира политическо спокойствие, докато граби националните богатства.
България днес се намира точно в етапа на формалната демокрация.
Всички партии в парламента са подадени на гражданите „отгоре“ чрез „телевизора“ на елита. Няма нито една партия, която да е дошла „отдолу“, обикновените граждани да са я избутали на голямата политическа сцена и оттам тя да защитава интересите им. Чисто технически, това е невъзможно: всичките телевизии, радиостанции и вестници са в ръцете на един малоброен елит. От няколко години този елит е наричан на граждански жаргон „Кой“.
И да ви звучи пресилено – телевизорът на чичо Кой определя нашият живот! Оттам ни подават националните дебати, чрез подходящо сготвена информация, коментари, политици. По-интелигентните граждани търсят и получават самостоятелно информация най-вече през Мрежата, но това коства време. Голямата част от зрителите все още се поддават сравнително лесно на телевизионното зомбиране. Казва им се – тоя е предател, отиде там и там, направи това и това, да бъде разследван и съден! След многократно повтаряне на едни и същи „мантри“ по големите канали, те ги приемат за реалност и почват да се съобразяват с тях.
За да има напълно свободни граждански и политически национални дебати, медиите също трябва да са напълно свободни. България, за съжаление, е на 106 място по свобода на словото в медиите и пресата от общо 180 страни, където са провеждани изследвания от международни фондации. До нас са страни като Габон, Катар, Камбоджа…
Борбата срещу олигархията в предишните епохи се изразяваше в борба за промяна на конституцията. И понеже по доброволен начин това нямаше как да стане, гражданите трябваше да водят освен политическа борба и физическа борба със силовите институции, докато извоюват желаните промени.
В епохата на тоталните дигитални медии гражданите трябва да се борят срещу установяването на контрол върху информационните потоци. Тоест, да се борят срещу Телевизора на чичо Кой. По легален, конституционен начин това може да стане чрез здраво преработване на конституцията. Но само едно ВНС има право да се занимава с такава преработка…
Как обаче да стане свикването на ВНС? Ние, гражданите, не можем да го направим. Трябва да го направят политиците в съществуващото Обикновено Народно Събрание днес. Но те са влезнали в него благодарение на Телевизора на чичо Кой! Какво се получава? Трябва да разчитаме на тяхната милост или трябва да ги принудим да го сторят?!
Андон Михайлов
