Малко преди 24 май в Стара Загора беше проведена от страна на фондация „Америка за България“ среща-р…азговор за търсене на добри управленски практики, които да бъдат разпространени в други общини в страната ни. Поставих въпроса каква е дефиницията за успешно ръководство на една община. Тъй като отговорът не ми беше даден, а си го дадох сам, (а в Стара Загора се шири мнението, че Живко Тодоров е успешен кмет), Искам да обясня защо той не само че не е такъв, но и представлява реална опасност за общината и града ни с неговите проблеми след 4 години.
Нормално е за работата на един кметски екип да се съди най-вече по свършеното в областта на инвестициите. В най-общия случай тази дейност е свързана с комуналните задължения на кмета и се отнася до благоустрояването, зелената система, чистотата в града и т.н. Това се е вършило и от предишните ръководства на града ни в рамките на възможностите на общинските бюджети. Само че сега този процес е значително по-активен и видим поради наличието на финансови средства от Европейския съюз. (Впрочем, това важи за повечето от големите градове и общини). Този процес започна приблизително в средата на предишния кметски мандат, когато бяха защитени проекти и открито финансиране за над 147 милиона лв. В това число влиза и проектът за интегриран градски транспорт, откъдето дойдоха парите за закупуване на новите тролейбуси. Впрочем за това въобще не се споменава никъде от сегашния кмет и неговия екип! При реализирането на проектите, чрез които общината ни получава немалко средства, е много важно колко добри и правилни са предвижданите мероприятия и каква е целесъобразността от тях. По този въпрос мога да посоча многобройни примери за безмислени решения, които предстои да бъдат поправяни (но без много шум!) или ще бъдат корегирани през следващ кметски мандат, но с наши, на старозагорските граждани средства. Впрочем с благоустрояване са се занимавали всички кметове от предходните години, защото от една страна това е тяхно задължение, а от друга защото това е най-лесния начин да се впечатлят гражданите, особено преди избори. Ако има нещо, което трябва да се признае на Живко Тодоров, това е фактът, че запази създадения преди него екип, който работи по т.н.европейски проекти, допълни го и служителите в него успяха да изучат добре бюрократичните и техническите формалности, свързани с усвояването на средства от ЕС. Но краят на това финансиране идва след 4 години. Сега съфинансирането от страна на общината става както със собствени средства, така и с кредити, чието обслужване на лихви и главница остава вероятно зад хоризонта на 2020 година. А тогава, след като от една страна общината вече е останала почти без собственост, която може да се продава, а от друга страна няма собствена стопанска дейност, която да носи приходи и европейското финансиране ще бъде приключено, реалната опасност общинското финансиране да изпадне в сериозно затруднение е много голяма. В такъв случай вероятно данъците, глобите и налозите няма как да не се увеличат. Затова мен като гражданин и специалист ме вълнува много повече темата за устойчивото развитие. По този въпрос има много публикации, но дефиницията, която може да се прочете в Гугъл е следната: Устойчиво развитие е начин на използване на природните ресурси, който цели да задоволи човешките нужди като същевременно запазва естествения баланс в околната среда, така че тези потребности да могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:
• постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;
• опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще.
Измеренията на устойчивото развитие са 4: – социално; – икономическо; – екологично; – институционално. Или казано по друг начин устойчивото развитие изисква мисъл и действия, които са насочени към бъдещето на обществото. Това обикновено не се забелязва и отчита от гражданите. Затова темата за устойчивото развитие не е особено популярна при управляващите. В това отношение не бих поставил града ни в списъка на тези, в които се работи в посока на устойчивото развитие, защото:
• Няма обща идея за устойчиво развитие, която да надхвърля рамките на един кметски мандат. Нещо повече – предприетите от предишния екип мероприятия в тази посока (особено в областта на транспортната система) са изоставени.
• Проблемите на автомобилния трафик не се разглеждат като система от мерки, а като епизодични и случайни хрумвания, което много бързо води до задръствания и сериозно задълбочаване на проблемите. Търсят се решения както се казва „на парче“, без системност. Най-видим пример е извършващото се застрояване от източната страна на надлеза по бул.“Св.Патриарх Евтимий“, което обрича подхода към магистралата на невъзможност за изпълнение. Темата е много голяма. Тя изисква професионално отношение и правилни управленски решения, които въобще не са налице в разсъжденията и действията на Живко Тодоров. Липсата на професионализъм в действията му ще доведе в недалечно бъдеще до транспортно задръстване на града ни. Автомобилът е едно обществено зло, с което трябва да се съобразяваме. Тезата на Тодоров обаче е, че в града ни и особено в централната му част не трябва да се създават удобства за автомобилите, защото това означавало, че са поощрявани и те ще се увеличават. Такива откровени нелепости, заявени от Тодоров по местните телевизии съм записал и мога да предоставя на всеки, който поиска! Разумното отношение към автомобилния трафик е свързано с много и разнопосочни управленски решения, за които неведнъж съм писал и говорил по различни поводи. Намаляването на автомобилния трафик в централната част на града се постига с редица мерки, част от които е създаване на обходни артерии с възможност за бързо придвижване, вкл. така наречените бус-ленти, както и велоалеи и т.н. Междувпрочем едва ли има по-глупава идея от велоалеите в Стара Загора. По принцип такива се правят най-общо в два случая: успоредно на автомобилни артерии, за да не се пречи на трафика и в паркова среда, за да не се пречи на пешеходците. В Стара Загора не е налице нито едно от двете условия. Нещо повече – те отнемат от тротоарите толкова площ, че се налага хората да вървят по уличното платно!
• Създаването на т.н. интермодален логистичен център, което определено ще раздвижи не само общината ни, но и целия регион, е свързано със сериозна подготовка, в т.ч. в териториално-устройствена посока. Такава не само че не е налице, но имам усещането, че досега има едно скрито противодействие.
• Територии в южната индустриална зона, които са предвидени за включване в регулационните черти на града се развиват по един мъчителен начин благодарение на инвестиционната инициатива на предприемачите. А би трябвало общината за изготви план за регулация, да извърши т.н. отваряне на улици, т.е. да даде възможност за законно изграждане на подземна инфраструктура и така да стимулира бизнеса. Такива действия бяха извършени спешно от общината през 1990 година, поради което Стара Загора беше един от градовете, където предприемачеството тръгна много бързо.
• Центърът на Стара Загора за кметската управа означава само бул.“Цар
Симеон Велики“, а не каквито са предвижданията на общия устройствен план -между градската градина, парк „Ал.Стамболийски“ („Алана“), бул.“Цар Симеон Велики“ и „Гр.Игнатиев“. За това важно за града пространство би трябвало да бъде проведен конкурс, би трябвало да се определят приоритетите и едва след това да се възлагат обществени поръчки за поетапно изпълнение. За съжаление и в това отношение се работи също „на парче“ и липсата на системност в действията и липсата на професионално отношение от страна на кмета Тодоров ще бъде отчетено със сигурност, но с късна дата.
• Стара Загора има много интересни дадености, за да бъде туристическа дестинация както например е Велико Търново или пък Пловдив. Идеи – колкото искате, само да има кой да ги чуе. Но по този въпрос може отделно да се говори и да се действува…
• Голяма гордост на Живко Тодоров са подновените и изцяло новите спортни съоръжения. Това е факт, който не може да се отрече, макар че това става със средства на МРРБ за сметка на други градове и селища. В същото време обаче много училища в града и общината или въобще нямат спортни салони, или те са в такова състояние, че децата почти не влизат в тях. Затова не е чудно, че за толкова деца основното занимание е компютърът и игрите към него и че децата изглеждат все по-пълни и затлъстели и все повече страдат от болестите на възрастните хора. Като минете покрай училище „Иван Вазов“, вижте в какво състояние е физкултурният салон и котграстът ѝ с разположената в непосредствена близост спортна зала. Ако говорим за устойчивост на развитието в тази област, за мен е много по-важно да се направят малки инвестиции и физултурните салони да започнат да привличат децата с видове спорт, които са приятни и увличащи. И в това отношение – идеи колкото искаш…
• Голям квартал („Железник“) с натрупани проблеми вече осма година е без одобрен (макар и изготвен) план за застрояване, поради чисто административни причини.
• За голям нов квартал – „Бедечка“, за който има влязъл в сила план за застрояване и за който има решение на Административния съд, се бави реализацията на плана поради определено популистки сващания. В същото време един великолепен проект, разработен от старозагорските архитекти Чернев и Влайков, касаещ територията от магазин „Лидъл“ до езерото „Загорка“ стои вече 5 години без намек дори, че някога ще бъде реализиран. От това по-голям популизъм – здраве му кажи!
• В квартал „Лозенец“ населен предимно с малцинствено население се започна една по принцип правилна кампания по ликвидиране на незаконно строителство, но без абсолютно никакви действия по създаване на условия за законно строителство, вкл.изграждане на подземна итфраструктура. Това обезмисля предприетите действия и предизвиква нова вълна на незаконно строителство. Да не говорим за популистките две предложения на Тодоров Общинският съвет да приеме решение за безвъзмездно отстъпване право на строеж за засегнатите от ликвидирането на сградите в „Лозенец“. За сведение на тези, които не са запознати с този проблем, правото на строеж има конкретен характер и се дава ако са налице законови предпоставки за това. Това означава да е реализирана регулацията на имотите в съответния квартал, да е налице подземна инфраструктура (електричество, вода и канализация) и да съществува възможност за подготвяне на пълна проектна документация. Липсата на реални действия на общината в това отношение обезмисля премахването на незаконните сгради. Предлаганият от Тодоров терен за застрояване по законен начин вече до голяма степен е обрастнал отново с незаконни сгради! Опасността обаче идва не само поради безразборното разрастване на квартала, от изсичането на парк „Аязмото“ и от създаването на гето със свои правила и норми на поведение. При един земетръс, който може да се случи във всеки момент, почти всички къщи в „Лозенец“ ще повторят трагедията в Непал. Тогава всички ние като общество ще трябва да плащаме безхаберието както на държавата, така и на общинската власт. А определено има начин, по който би трябвало да се действува, само че трябва необходимите познания и систематичност на действията.
• И т.н. и т.н.
Всичко това, за което стана дума по-горе, е повод за една сериозна тревога. За съжаление проблемите на устройственото планиране представляват една много тежка и инертна материя, която трудно се задвижва, чиито резултати се отчитат много късно и изискват радикални решения впоследствие. Това важи според мен не само за Стара Загора, но и за всички по-големи градове в България. Със съжаление мога определено да кажа, че в сегашното ръководство на МРРБ експертността е твърде ниска. По проблемите на устойчивото развитие въобще не се говори, законът (ЗУТ) е затънал в казуси, за 15 години е променян повече от 60 пъти, представлява една сериозна преграда към инвестицинния интерес и в него липсват стимули и механизми за устойчиво развитие. Вероятно ще бъдем свидетели на процес на скубане на коси, който ще настъпи след не повече от 5-6 години, заради пропиляното време. Всъщност по темата може да се говори много. Свидетели сме на желание на държавата да прави реформи в системата на здравеопазването, образованието, съдебната власт, социалното осигуряване и т.н. Само по отношение на териториалното устройство не се говори абсолютно нищо. В професионален план престанахме да разсъждаваме за хармоничната среда за обитаване и резултатите са видими, а последствията ще бъдат тежки за всички граждани, без са е ясно какви са причините. За съжаление в Министерството на регионалното развитие и благоустрояването няма кой да разбере, че имаме проблеми и то много сериозни…
В началото започнахме да разсъждаваме дали Живко Тодоров е успешният кмет за Стара Загора. Да се върнем отново на тази тема. За да бъде успешно управлението на една община, би трябвало да се съчетаят двете страни на инвестиционната политика – комунални задължения и устойчиво развитие. Първата страна има видимо изражение благодарение на парите, които идват от Брюксел. Повечето от гражданите виждайки подновените тротоари (макар да са налице всичките кусура на досегашните) си внушават, че на младия ни кмет се дължи това обновяване. А това далеч не е така. По-важната страна обаче на инвестиционната политика – устойчивото развитие – съществува само в хвалбите на управляващите ни властници. Това ще стане ясно в недалечно време. Само че тогава вероятно Живко Тодоров ще бъде вън от Общината на някое ново по-отговорно управленско место.
Арх.Веселин Беров
