Земя няма, но има едни строителни фирми, купете си от тях жилища – кубчета от тухли четворки, по 2500 евро на квадратен метър. Теглете кредит от някоя банка и плащайте 30 години ипотека, докато цената му почти се удвои…
Това е днешния жилищен модел на България. Но не са питали нас, гражданите. И това не е изконно българския, традиционен жилищно-строителен модел.
До 9 септември 1944г. всеки може да закупи парцел на ниска цена, където пожелае в царство България и да организира сам, както намери за добре, строежа на своето жилище или базата за своя бизнес. Регулациите са били много малко, таксите по строителството също. Така и най-бедните се можели да построят бързо своята къща в някой краен квартал на града.
Кметовете непрекъснато са актували държавна земя в общинска и са продавали свободно парцели на всички желаещи. Понякога дори са подарявали парцели на бедни хора, на бежанците след въстания, след войните…
Икономическият възход на България след Освобождението се дължи на грандиозното строителство на жилища, промишлени сгради, обществени сгради, пътища, гари и пр. 80% от икономиката ни е бил свързан със строителството и сродни дейности, 10% процента е бил свързан с консумация на храни, стоки и услуги за населението, 10% е бил някакъв износ.
Идват обаче комунистите на власт и жилищният модел е променен. Наложено е задължително местожителство, свободното заселване в големите градове и столицата става трудно. Но все пак на село и по малките градове не беше проблем човек да купи евтин парцел и да построи сам жилището си. В големите градове строяха панелни жилища и се чакаше дълго за тях. Но дори и там можеше да се купи парцел в крайните квартали, макар и по-трудно…
Защо обаче днес е невъзможно?
(прочетете следващия материал)
