Изминалата 2023 г. ознаменува краят на една цяла епоха. С демокрацията в България е приключено. Макар и досега да беше почти формална…
Сценаристите на родния преход от комунизъм към капитализъм овладяха безапелационно националния информационен поток. Подчинени са всички телевизии с новинарските им предавания, водещите журналисти, редакторите, продуцентите. Същото е и с радиостанциите.
Овладени за България са и най-големите социални мрежи Фейсбук и Ютуб. Модерирането на ФБ вместо Телус сега извършва от чужбина неизвестна фирма. Според някои това прави ДАНС, но е малко вероятно.
Не е възможно подсилването на никакъв пост или видео ако се споменават с негативизъм Пеевски, Доган, Борисов. Или ако има силни материали на копурционна тематика. За най-изявените блогъри и ютубъри има изграден специален дигитален резерват. Там те могат да си пускат, четат и лайкват материалите, но за широката публика остават в абсолютна сянка. С някои малки изключения…
Фактически една малка и за момента анонимна група модератори, вероятно с участието на кремълски агенти, дирижира целия национален информационен поток. Така Пеевски беше произведен в новия политически титан, който е решаващ фактор за парламента, правителството, конституцията. А корупцията изчезна напълно като тема от всички медии.
Подчинена е напълно и казионната интелигенция. До 2000 г. артисти, певци, писатели и пр. активно участваха в политиката с ярки антикомунистически и анти ДС позиции. Днес напълно отсътства такова явление. Десетки милиони левове се влагат от ДС олигархията в различни телевизионни продукции за „нахранването“ на казионните интелектуалци. И те слушкат…
Тотално е потушен и поривът на младите поколения, на студентите за участие в политиката, за борба с корупцията, с агентурата на ДС, на Кремъл. Техният живот трябва да е само „лайф на макс“, куфеене и никаква политика.
Нацията ни е тотално дефрагментирана, никакво обединение за справедива кауза не изглежда вече възможно. След последния гениален „маньовър“ с вкарването в политиката на ПП буквално от нищото, и курдисването на ДС генералско отроче за кмет на София – никой не вярва в позитивна промяна отвътре. Всички чакат да се случи нещо добро… отвън! На избори отиват едва около 40% от имащите право на глас, малко над половината от тях гласуват по интерес или по неразбиране за партиите от статуквото. А такива всъщност са всички партии в НС!
За външните наблюдатели е непонятно как е възможно в условията на пълна физическа и конституционна свобода българите да се държат като несвободни?! И да не могат по никакъв начин да се обединят в името на общите си интереси???
В дъното на това тотално политическо зомбиране на народ и интелигенция стои… Телевизорът! Световната, както и националната ни политика, са преминали изцяло от хартиен в телевизионен формат. Телевизиите формират общественото мнение. За 30 години българите бяха приучени да приемат физиономиите, показвани на тв-екраните, като единствените сериозни политици. Всички опити за участие в голямата политика на хора и партии извън Телевизора, досега са напълно безуспешни.
В новата, постмодерна епоха няма народ, който да издържи на дългогодишно, десетилетно зомбиране от тв-екрана. Не издържа и българският народ, срина се.
Част от независимата интелигенция намери личното си спасение във ФБ, пуска постове, създава групи… Появиха се и десетки симпатични ютубъри, бълват подкастове с лични мнения, анализи, коментари, дебати с гости. Защо обаче не могат да се обединят?! Крайно време е незомбираните от Телевизора интелектуалци да проумеят: с разобличаване от дистанция статуквото няма да се разбие. По неволя те самите трябва да се заемат под някаква форма с борба срещу него. Целта е да бъдат събрани поне част от недоволните от прехода за общо гласуване. В противен случай подаряваме България на Пеевски, Борисов, Костадинов и сие!!!
Какъв е изходът? За да се промени нещо в положителна посока има само два варианта.
Първият: да се изключи сегашният Телевизор на ДС олигархията. Няма как да стане обаче…
Вторият: да се пусне нов, граждански телевизор, модериран от най-известните блогъри, ютубъри, граждански активисти, протестъри, независими и разследващи журналисти. Това изисква сериозни пари. И изглежда невъзможно на този етап.
Но! Надеждата умира последна… Всъщност, няма абсолютно безнадеждни ситуации. Винаги има някакъв изход, винаги. Дори и да е крайно нестандартен. Просто не всички са готови за такъв вариант. От мързел, неразбиране, прекомерно его, лицемерие… Иначе всички имаме и време, и възможности, и способности, но надделява личния комфорт над каузата.
Изградената политическа система изглежда супер-стабилна, но да припомним „случая Иванчева“: с екип от трима души на два пъти взе изборите за кмет в район Младост, София. За което беше грозно наказана от системата.
Аз имам конкретна идея, оформена в семпъл план от няколко стъпки. Ако се изпълнят от „общност“ на разумни хора (да не казвам колектив), задължително с висок интелектуален потенциал, тогава е възможно моделът да се пропука…
Ако вие сте прочели този материал докрай – благодаря.
Ако сте съгласни с тезите в него – значи, на една вълна сме.
Ако искате да научите повече относно идеята и евентуално да се включите в обсъждането ѝ поне – пишете ми на лични във ФБ или на ел.поща бгт.бг.
Една среща в ранна пролет, без никакви предварителни ангажименти, няма да навреди на никой.
(видеото е съкратен вариант на този материал)
