По времето на комунизма – социализма на Бай Тошо имаше специален закон за жилищно строителните кооперации, според който ако 7 души регистрират ЖСК и подадат в общината молба за парцел, до една година общината беше длъжна да им предостави парцел на ниска цена. Този закон всъщност действа и днес, леко е променен през 2003г! Но е скрит от обикновените граждани. Само необикновени граждани тук – там потайно се възползват от него.
После дойде демокрацията и новите политици забравиха напълно за каквато и да е жилищна стратегия в полза на гражданите. За последен път кметът на София, Янчулев, в началото на 90-те години, даде парцели за жилищни кооперации на преподаватели от столичните вузове.
И край. Земя повече нямаше за никой. Земята изчезна! Никой гражданин или бизнесмен не можеше повече да си купи парцел от общината или държавата. Защо?! Този въпрос никой не смее да зададе на политиците.
Построяването на едно скромно еднофамилно жилище, къща, до 100 м2 може да стане в рамките на 50 000 евро. На пазара на олигархията обаче апартамент от 100 м2 струва поне 150 000 евро. Къде отиват печалбите? Банките финансират фирмите, те слагат надценка 100%, продават и печелят нелошо. Банките обаче финансират и гражданите да купят жилище. Те печелят и от едните, и от другите.
Големите губещи са българите. Вместо жилище, което би могло да им струва само 50 000 евро, да имат двор за гараж, барбекю, басейн, склад… Те получават кубче от тухли четворки, плащано 25 години и накрая им излиза 220 000 евро. Найс, а? Да живее капитализма, либерализма, консерватизма…
