На 16.04. 2015 г. се навършиха 90 години от най-кървавият атентат в нашата страна и същевременно един от най-големите терористични актове в Европа през ХХ век – атентата в църквата „Свети Крал” в София. На тази дата Военната организация на БКП извършва ужасяващ по мащабите си атентат, целящ да унищожи политическия елит на страната и да предизвика политическа дестабилизация.
Предисторията. Намиращата се под влиянието на Коминтерна БКП послушно се движи в руслото на неговите указания за това, че „революционната ситуация” продължава и че трябва да се предизвика нова „революционна вълна”. Именно по указания на Коминтерна в България е проведен през 1923 г. Септемврийският бунт, а през 1924 г. подобен и в Германия. И двата бунта завършват с крах. Въпреки катастрофата с двата бунта радетелите на „световната революция” не преустановяват своите усилия за износ на революция. Изпълнявайки техните указания забранената БКП провежда през м.май 1924 г. т.н. Витошка конференция, на която се взема решение за продължаване на въоръжената борба. Впоследствие началото на новия бунт се свързва с осъществяването на голям атентат, който да послужи като сигнал за началото му. Идеята е чрез атентата да се унищожи голяма част от политическия елит, което да дестабилизира страната, да парализира държавната власт и подпомогне успешното протичане на бунта.За това през 1924 и 1925 г. са обсъждани различни варианти за атентат – в Юнион клуб, в Народното Събрание, при освещаването на катедралата „Александър Невски”. Случайността помага на организаторите – клисарят на съборната църква „Св.Крал” в София Петър Задгорски предлага на своите бивши съпартийци на тавана на църквата да се складират оръжие и боеприпаси. Той е бвш член на БКП, напуснал е партията след септемврийските събития през 1923 г. При огледа на тавана на църквата идеята за атентат в нея е предложена от члена на Военната организация на БКП Петър Абаджиев.
Военната организация на БКП. В отговор на разгрома на Септемврийския метеж от 1923 г. и последвалите събития ръководството на комунистическата партия решава да създаде своя военна организация. Комунистическата партия е забранена и за да се намали рискът за нейните централно и местни ръководства при подготовката на новия въоръжен бунт се изгражда конспиративна военна организация. Нейното предназначение е да се осигурява оръжие и боеприпаси за подготвяния нов бунт и извършването на подривна дейност, включително убийства над политическите противници. Организацията се изгражда от групи по 3 и 6 човека, които спазват строги конспиративни изисквания. Начело на военната организация е запасният майор Коста Янков, чиято съпруга Стела е дъщеря на партийния лидер Димитър Благоев.
Военната организация поддържа връзки с Коминтерна и новосъздадените специални служби на Съветския Съюз.
Парите. В началото на 20-те години на миналия век интересът към идеите на болшевизма за т.н. световна революция видимо отслабва. Жадуваната и обещавана от ръководителите на болшевишката партия и на Коминтерна нова революционна вълна се превръща все повече в мираж. Следвайки обаче постулатите на комунистическата идеология ръководителите на „родината на трудещите се” са ангажирали сериозен финансов ресурс независимо от ширещата се в страната разруха както и специалните служби с цел износа на революция. Изградени са тайни канали за финансиране на свързаните с Коминтерна комунистически партии. Агентурният апарат на специалните служби също е включен в осъществяваната подривна дейност.
Финансовият канал, по който БКП и нейната военна организация получава нелегално финансиране е чрез задграничното бюро на партията във Виена. Парите са се превеждали на подставени лица в няколко софийски банки. Предпочитаната валута са американските долари. В резултат на това военната организация разполага с пари, много пари, нелегални квартири и оръжие. При съдебния процес след атентата подсъдимите членове на военната организация признават, че са разполагали с много пари. На клисаря Петър Задгорски са заплатили според неговите признания за „услугата” 11 000 лв. Участниците във военната организация са получавали значими суми. Пред съда един от организаторите на атентата – Марко Фридман признава, че през ръцете му само за един месец са преминали 400 000 лв.
Подготовката. Още през 1924 г. ръководството на военната организация решава атентатът да бъде проведе в църквата „Св.Крал” и той да бъде сигнал за бъдещото въстание. За целта незабелязано на тавана на църквата са внесени 25 г. взрив в пакети по 1 кг. Тъй като подготовката на въстанието изостава през пролетта на 1925 г. е решено атентатът да се проведе самостоятелно като с него се унищожи политическия елит на страната, включително Цар Борис. За да се събере елитът е било решено да се убие известна личност, на опелото на която да се съберат министри, депутати, висши военни и разбира се Цар Борис. Изборът на жертва първоначално пада върху директора на Обществената безопасност Владимир Начев, но понеже той се движел с охрана вместо него е определен запасният генерал Константин Георгиев, ръководител на управляващия Демократичен сговор в София.
Генералът е застрелян на 14.04.1925 г. Опелото е насрочено за 16.04 от 15 ч. в съборната църква „Св.Крал”. За да осигурят унищожаването на колкото се може повече хора организаторите на атентата изпращат фалшиви покани до предварително набелязани хора.
Трагедията. Минути след началото на опелото един от организаторите на атентата – Никола Петров запалва фитилите на поставения в купола на храма взрив и двамата с клисаря Задгорски бързо напускат църквата. Взривът в 15,23 ч срутва върху събралото се множество в нея купола, като на място загиват 134 от присъстващите и около 500 са ранени. Впоследствие от раните си загиват още хора, така, че броят на загиналите нараства до 213. Сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 депутати, 18 жени и деца. Дори и по време на водените войни след Освобождението България не е губила толкова много свои генерали.
Цар Борис обаче оцелява, защото закъснява за опелото. Има основание да се приеме, че е бил предупреден за предстоящото от своя съветник екстрасенса Л. Лулчев. Измежду членовете на правителството на Ал. Цанков има ранени, но не и убити. Вечерта в 20 ч. правителството се събира на заседание. В София е обявено обсадно положение, а в страната – военно. В отговор на атентата правителството предприема ответни мерки, които също ще доведат до смъртта на стотици невинни хора.
Срамът и покаянието. Преките организатори на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат в Съветския съюз. Клисарят Петър Задгорски, който е трябвало да бъде убит за да се заличат следите от атентата се предава на полицията и прави пълни самопризнания. Благодарение на тях е ликвидирано ръководството на военната организация.
Твърде скоро провеждането на атентата е обявено от ръководството на комунистическата партия за грешка. Още през 1926 г. ръководството на БКП в страната прави опит да се разграничи от него, като прехвърля вината върху Георги Димитров. В годините на комунистическия режим отговорността за атентата бе прехвърляна върху ръководството на военната организация, което ужким било действало самостоятелно без да се съобразява с позицията на партийното ръководство. Новите изследвания обаче категорично показват, че както ръководителите на партията в страната, така и намиращите се в Москва Васил Коларов, Георги Димитров и Станке Димитров са били запознати с подготвяния терористичен акт и са го одобрили. Публикации в руски издания, както и нашите изследователи проф. Г. Марков и Г. Боздуганов посочват, че подготовката за атентата е била свързана с разузнавателната служба на Съветския съюз – ГРУ.
При разглеждането на атентата не бива да се подминава връзката му с идеите на червения терор в Съветска Русия, положени още от Ленин и Троцки и превърнали се в партийна политика на болшевишката партия. Този пример на червения терор, отнел живота на хиляди хора намира своите последователи и в болшевизираната БКП. За съжаление 90 години след атентата нито БКП, нито нейните днешни следовници намериха сили за покаяние и прошка.
Динко Господинов
