Руската биологическа империя. Дали се е „разоръжила“? Или – „въоръжила“ допълнително след историческата 1974-а?
През тази година САЩ прекратяват едностранно надпреварата във въоръжаването. СССР „бърза бавно“: според една непубликувана до днес статистика разходите за въоръжаване в СССР намаляват наполовина за… близо 20 години – от 10,5 процента през 1955-а, до 5,8 процента през 1974-а – ключовата година, в която Америка казва: „Сбогом на оръжията“.
Биологическото оръжие също е унищожено, съгласно НЕПРОВЕРИМО по отношение на съветската страна „споразумение“. А пък програмата за химическо въоръжаване е прекратена /отново едностранно/ без каквото и да било „споразумение“.
През 1970-а в страните от черноморския регион настава паника. Избухва епидемия от холера – болест, която се смята за кошмарен спомен от далечното минало, или за „бич“, покосяващ хората в страните от т.нар. Трети свят – главно в Африка. Но това е поредната смъртоносна лъжа на съветското ръководство, която рефлектира фатално и в другите държави от тогавашния източен блок с излаз на Черно море. Сред които е и България.
Откъде тръгва убийственият бацил?
Българското правителство мълчи, мълчат и официозните медии. От ухо на ухо обаче сред народа със зловещ шепот се разнася: „Турция!“ Както се разбира след близо 45 години, това е лъжа, задействана от „машината за слухове“, управлявана от тайните служби на тоталитарния режим. В българските черноморски градове, особено по Южното Черноморие, започват масови ваксинации – най-вече на деца и младежи. Пет- и шестгодишни деца, без да се иска разрешението на техните родители и дори – без да са уведомени, се ваксинират „на пожар“ с ваксина, за която никой от редовите граждани, а сигурно – и повечето бактериолози, не знаят дали спасява, или… убива. Особено такива крехки организми…
През 1971г., вероятно след „необявена“ втора вълна на болестта-убиец, от ваксината против холера загиват няколко младежи в българските черноморски градове. В гробищния парк на Бургас има такива гробове. Но все по-малко са живите, които могат да разкажат за тези смърти.
Страшната за съветското и българското ръководство истина е, че болестта-убиец тръгва от Одеса през лятото на 1970 г. На пръстите на едната ръка се броят достъпните и досега за „изолантите“ от Източна Европа източници, в които се описва пълната карантина, наложена в града. Одеса е затворена. Които са в града, остават вътре за неопределено време, до премахването на санитарния кордон“. Които искат да влязат, не могат да го направят по никакъв начин.
Но „машината за слухове“ продължава да съска: „Турция“. По чието черноморско крайбрежие, кой знае защо, не е обявена карантина. Не се наблюдава и паника.
Едва днес дълго премълчаваната истина изплува предпазливо от океана безогледни и убийствени лъжи, с които са били заливани и давени хората отвъд желязната завеса.
Правителствата на тези страни, доминирани от „великия и могъщ“ СССР, са били по своему „прави“. Та нима е възможно да има „социалистическа холера“? Не, холерата е само „капиталистическа“. Самият капитализъм се трактува от официалната догматика на „марксизма-ленинизма“ като холера и чума, като разлагаща всичко зараза. И подопечното население – „опитните мишки“, са били ваксинирани – на равнище държавна семантика, именно срещу един от „бацилите на капитализма“.
А Одеса – един от най-красивите градове на света, задълго се превръща в символ на „заключеното море“. На зачеркнатия хоризонт, на погубения живот, на изолацията. На самоколонизацията на един свят, който като зомбитата на Ромеро отново се изправя от сметището на историята, за да сее зараза и смърт.
Дали Албер Камю е знаел какво прави, пускайки от „творческата си лаборатория“ „Чумата“? Метафората също убива – своя създател, при инсценирана катастрофа. Преди две години най-после в световните медии се появи информацията кой е режисирал смъртта на писателя така, че да прилича на „банално“ пътно-транспортно произшествие.
Ако още не сте се досетили, прочетете изследването на Тиери Волтон „КГБ във Франция“. Но, внимание: онези, които са проявили „опасна любознателност“ да го сторят, също са били наказвани – по различен начин в различните страни.
„Там убиват със златна игла, а тук, в полите на Витоша, с дърварска секира“, обобщава Христофоров в „Полите на Витоша“.
Променило ли се е нещо от негово време? Предстои да узнаем.
„Съветската холера е мъртва, да живее съветската холера!“
видео
